Поезия

Хосе Емилио Пачеко

За особеностите на екземпляра

Състояние:: Отлично
Наличност:: 1 бр. - в това състояние и цена в този щанд. Други екземпляри от книгата

За изданието

Издателство:: Проксима-РП
Град на издаване:: София
Година:: 2016 г.
Език:: Български
Страници:: 160
Корици:: Меки
Преводач:: Рада Панчовска
Категория:: Поезия
Ширина (мм):: 150
Височина (мм):: 205
Дебелина (мм):: 12
ISBN:: 9789548935135

Хосе Емилио Пачеко е един от тройката най-значими мексикански автори, заедно с Октавио Пас и Карлос Фуентес и все си мисля, че му беше ред за Нобел, но почина малко преди да навърши 75 години. Пръв от латиноамериканците получaвa най-голямата испанска награда за поезия "Лорка" веднага след създаването й в средата на първото десетилетие на нашия век. Бащата на поета е бил генерал от Мексиканската революция в началото на миналия ХХ век, разжалван след отказ да разстреля друг генерал, и посветен впоследствие на адвокатството. Без морал сме за никъде... Рада Панчовска Хосе Eмилио Пачеко (Jose Emilio Pacheco, 30.06. 1939, Мексико) е мексикански поет, прозаик, есеист, литературен критик, преводач, филмов сценарист. Завършва Националния автономен университет в Мексико. Преподава в университети в Мексико, САЩ и Европа, ръководи библиотеката на Националния автономен университет в Мексико. Издава редица литературни списания и книжни поредици. Превежда О. Уайлд, Т. С. Елиът, C. Бекет, Т. Уилямс и др. По негови сценарии заснема няколко филма Артуро Рипстейн. Поетични книги: "Елементите на нощта" (1963), "Покоят на огъня" (1966), "Не ме питай как минава времето" (1969), "Ще отидеш и не ще се върнеш" (1973), "Дрейфуващи острови" (1976), "Оттогава" (1980), "Делата на морето" (1984), "Гледам земята" (1986), "Град на паметта" (1989), "Тишината на луната" (1995), "Бродещият пясък" (1999), "Минал век (развръзка)" (2000), "Рано или късно" (събрани стихотворения, 2000), "В крайна сметка" (избрани стихотворения, 2004) и др. под негово ръководство е съставена "Антология на мексиканската поезия на 19 век" (1965). Автор на новелата "Ще умреш далеч" (1967), сборниците с разкази "Кръв на медуза" (1959), "Далечният вятър" (1963-1969), "Началото на удоволствието" (1972) и др. Награди: "Хавиер Виляурутия" (1973), "Малкълм Лаури" за есеистика (1991), "Хосе Доносо" (2001), "Октавио Пас" (2003), "Пабло Неруда" (2004), "Федерико Гарсия Лорка" (2005), "Алфонсо Рейес" (2005), Кралска награда за ибероамериканска поезия (2009), "Мигел де Сервантес" (2009) и др.