Егейски китки

Христофор Тзавелла

За особеностите на екземпляра

Състояние:: Отлично
Наличност:: Екземплярът временно не се продава. Има налични други екземпляри от същата книга - вижте вдясно или най-долу. Налични екземпляри от книгата

За изданието

Издателство:: Български писател
Град на издаване:: София
Година:: 2005 г.
Език:: Български
Страници:: 192
Корици:: Твърди
Художник:: Богдан Мавродинов
Категория:: Поезия
Ширина (мм):: 158
Височина (мм):: 240
Дебелина (мм):: 15
ISBN:: 9544434585

ПОСВЕЩЕНИЕ С дълбоко преклонение посвещавам тази прокълната стихосбирка "Егейски китки" на паметта и подвига на нашите македонски майки в знак на извинение, че много от нас оставихме своите доблестни родители да потънат в оскъдица и забвение, защото поехме трънливия път на мъчителното ни осъзнаване и духовно възвисяване, както нам ни повеляваше Духът на нашите свещени предци. Дай, Боже, тези лирико-трагически краковяки да останат като заветно послание и към онези, които с непреклонна вяра и воля ще проследят стъпките на нашите съдби и намерят за уместно да поемат от нашите ръце щафетата за възраждането на Македония! София, Великден, 2004 год. Христофор Тзавелла. Христофор Траянов Тзавелла е български фолклорист, поет и историк. Христофор Траянов Тзавелла е роден през 1934 година в костурското село Руля, Гърция. Баща му е от видния сулиотски клан Тзавеллас, който род е един от създателите и военните стратези на Сулиотската федерация в Епир, Гърция, оказали яростна съпротива срещу борбата за разширяване автономната власт на Али паша Янински. Към рода принадлежат национални гръцки герои като Ламброс Тзавеллас, Фотос Тзавеллас и Кицос Тзавеллас. Майка му е от рода на войводата Илия Дигала. По време на Гражданската война в Гърция в 1948 година като част от т.нар. педомазома (на гръцки????????? ? ?) е изведен от комунистическите части извън Гърция като дете бежанец и заминава за град Ружнава, днес в Словакия. Израства като юноша в Чехословакия (1948 - 1954). Учи във Висшия строителен институт в Бърно, а в 1954 година с помощта на Червения кръст заминава за Торонто, Канада, където сътрудничи на вестниците "Ново време", "Български глас" и "Народна воля". В Канада е основоположник на радиопрограмата "Македонски радиочас", която води по радиостанция CKFH-1400, и е главен редактор на вестник "Македонски живот". Следва английски език и литература в Блурския колеж (1955 - 1959), а през 1960 - 1961 година - режисура в Ню Йорк.[1] В съдружие държи ресторант в Торонто.[2] През 1964 година се установява в България и завършва история в Софийския университет "Св. Климент Охридски". Става първият носител на републиканската аспирантска стипендия "Кирил и Методий". От 1980 година завежда "Направление за фундаментално документиране на духовния мироглед на българския народ" в Института по култура към Комитета за култура и БАН. Събрал, изследвал и систематизирал народно творчество от Македония: 26 000 песни, 12 000 приказки, 334 000 поговорки, 60 000 клетви, 10 000 гатанки, 12 000 ругатни, 223 обноски, 1200 благословии, 600 прокоби, 400 надгробни оплаквания, 1000 еротикони и 1800 легенди и предания. Автор е на няколко стихосбирки. Под негова редакция са издадени "Спомени на Анастас Лозанчев, член на Главния щаб на Илинденското въстание в пределите на Битолския вилает" (2007), "Дневник на костурския войвода Лазар Киселинчев", както и биографична книга за живота на свещеноиконом Търпо Поповски - "Кръстникът на първите войводи на ВМОРО и ВМОК отец Търпо Поповски" (2003). Автор е на книгите "Глаголици" и "Кирилици", написани на английски език и преведени от Владимир Свинтила, както и на тома "Образът на Русия в българските народни песни от Мизия, Тракия и Македония" (2009) и други. През 80-те години на XX век е автор и водещ на телевизионната поредица "Потомците разказват" по БТ. Тзавелла е полиглот, твори на гръцки, словашки, чешки, английски и български език.