Предателите на Васил Левски

Димитър Панчовски

За особеностите на екземпляра

Състояние:: Отлично
Наличност:: 1 бр. - в това състояние и цена в този щанд. Други екземпляри от книгата

За изданието

Издателство:: Литера прима
Град на издаване:: София
Година:: 1996 г.
Език:: Български
Страници:: 184
Корици:: Меки
Категория:: История и археология
Ширина (мм):: 130
Височина (мм):: 200
Дебелина (мм):: 10
ISBN:: 9548163586

Kниги като "Последните дни на Васил Левски", "По-важни моменти от живота и делото на Йеродякон Игнатий-Васил Левски" от Иван Петев и "Предателите на Васил Левски", отново с автор Димитър Панчовски, които на базата на исторически свидетелства оспорват тезата, че поп Кръстьо е предател, успяха да видят бял свят едва след 1989 г. Преди започване на демократичните промени у нас не бе възможно издаването на подобни книги, докато биографията за Левски от Иван Унджиев, който е един от най-върлите застъпници на версията за предателството на поп Кръстьо, е публикувана три пъти през 1947, 1967 и 1980 г. Това се дължи на факта, че по време на "социалистическия реализъм" в българската литература беше табу да се пише, че поп Кръстьо е невинен, тъй като неговото предателство идеално се вписваше в разработения от БКП план за уронване престижа на църквата и намаляване ролята на религията у нас. И понеже Кръстьо Никифоров, се оказва представител на тази църква, комунистите нямаха никакъв интерес през годините, докато ни управляваха, да направят по-задълбочени проучвания, с които да се установи цялата истина около съдбата на най-светлата личност в българската история. А ние в желанието си да възвишим Апостола на свободата до Иисус Христос, и за да придадем същия трагизъм на неговата смърт, сме приели с лекота, че българският Месия Васил Левски е бил предаден като сина Божи. Подобна преднамереност има и по отношение разкритията около гроба на Васил Левски. Вече години наред писателят Николай Хайтов се опитва да привлече общественото внимание върху съдбата на тленните останки, открити в разкопания през 1956 г. гроб в олтара на софийската църква "Св. Петка Самарджийска", за които в една статия на в. "Мир" от 1937 г. се твърди, че са на Васил Левски. Неговите дискусии и публикации на тази тема се посрещат на нож от учените, участвали непосредствено в разкопките или свързани по някакъв начин с тях. И вместо да отговорят на г-н Хайтов къде са костите от този гроб, те гузно мълчат или се опитват да омаловажат неговото родолюбиво начинание. Ако костите бяха запазени, то много лесно може да се установи дали те са на Васил Левски, като се сравни техния ДНК с този от неговите коси, които се пазят в Националния исторически музей. Но явно властниците по това време са се страхували тези тленни останки да не се окажат на единствения неканонизиран български светец Йеродякон Игнатий, тъй като те са били несъвместими с мумията на вожда на българския комунизъм Георги Димитров или още по-малко с паметника на Ленин, издигнат срещу църквата "Св. Петка Самарджийска". Г-н Панчовски никъде не натрапва своето мнение, а оставя читателите сами да преценят дали Апостолът на свободата е предаден, след като се запознаят с фактите около неговата смърт.