Пътепис

Ханс Шилтбергер

За особеностите на екземпляра

Състояние:: Много добро
Забележка:: Забележка по обложката..
Наличност:: 1 бр. - в това състояние и цена в този щанд. Други екземпляри от книгата

За изданието

Издателство:: Отечествен фронт
Град на издаване:: София
Година:: 1971 г.
Език:: Български
Страници:: 164
Корици:: Твърди
Преводач:: от немски по Нюрнбергския ръкопис, Мария Киселинчева
Художник:: Божидар Икономов
Категория:: Пътеписи
Ширина (мм):: 126
Височина (мм):: 206
Дебелина (мм):: 13

Пътеписите на Ханс Шилтбергер обхващат периода около 1394-1427 (В определен период са свързани с България). Йохан Шилтбергер понякога също Йоханес или Ханс Шилтбергер (на немски: Johannes Schiltberger, Johann, Hannes, Hans; * септември 1380 във Фрайзинг или Мюнхен; † сл. 1440) е участник в Кръстоносния поход от Никополис, станал известен със своя автобиографичен пътепис. Йохан произлиза от баварска благородническа фамилия от местността около Айхах. На 15 години тръгва като момче, носещо шилда в свитата на господаря си Леонхард Райхартингер от Мюнхен, във войната против османците. В битката при Никопол на 28 септември 1396 г., която християнската войска под командването на унгарския крал Сигизмунд Люксембургски губи, Шилтбергер попада в османски плен. Райхартингер е убит. Йохан прекарва шест години в османски плен като първоначално е зачислен в пехотата, а по-късно като кавалерист участва в походите на султан Баязид I. През 1402 г. при разгрома на османците в битката при Анкара попада заедно със султана в монголски плен и оттогава до 1405 г. служи във войската при Тимур, а след това до 1417 г. и при неговите наследници - Абу Бакр, сина на Миран Шах и внук на Тимур, по-късно при Кипчак-принца Čegre, който за кратко е кан на Златната орда. От 1417 до 1422 г. Шилтбергер е на територията на Златната орда и стига също до места източно от Урал и в Кавказ.[1][2] През 1426 г. успява да избяга и се връща в Бавария през 1427 г. като описва в автобиография своите преживявания през тридесетгодишния си плен. В Бавария служи на съседа си по чифлик, на по-късния херцог Албрехт III, като командир на охраната, както съобщава Йоханес Авентинус. Когато през 1438 г. херцогът се качва на трона в Мюнхен, Шилтбергер остава в своя чифлик, където и умира (датата не е известна). Понякога Шилтбергер е наричан "немският Марко Поло". Неговият пътепис е широко разпространен през късния 15 и през 16 век. Според неговия разказ, той е видял всички страни около Черно море, Египет, Багдад и Персия, територията от Херат до Делхи, Самарканд, Сибир и Константинопол. Пътеписът му е отпечатан около 1473 г. На български език "Пътепис" на Ханс Шилтебрегер излиза през 1971 г. в издание на "Издателство на Отечествия фронт", в превод на Мария Киселинчева и под редакцията на Вера Мутафчиева.