Лев Толстой

Виктор Шкловски

За особеностите на екземпляра

Състояние:: Много добро
Забележка:: Запазена, с незначителни забележки по обложката.
Наличност:: 1 бр. - в това състояние и цена в този щанд. Други екземпляри от книгата

За изданието

Издателство:: Народна култура
Град на издаване:: София
Година:: 1971 г.
Език:: Български
Страници:: 668
Корици:: Твърди
Преводач:: Лиляна Минкова
Поредици и библиотеки:: Библиотека " Световна образи"
Категория:: Мемоари, биографии, писма
Формат:: 59/84/16

Какво ще си спомним за Толстой сега и след столетия? Милиони хора виждат в него главно писателя и драматурга. К.А. Федин счита, че “Толстой – това е световна школа за литературно изкуство.” Други милиони негови почитатели го възприемат и като велик мислител, философ и реформатор.Още през 1911 година Анатол Франс казва: “Толстой, това е велик урок. Със своето творчество той ни учи, че красотата възниква жива и съвършена, от Правдата, подобно на Афродита, излизаща от морските дълбини. Със своя живот той прогласява искреността, прямотата, целеустремеността, твърдостта, спокойният и постоянен героизъм...” Американската писателка Люси Малори казва с преклонение: “Няма съмнение, Лев Толстой е велик вожд, учител и реформатор на съвременната епоха.” И писателят Виктор Шкловски счита Толстой, че “е от хората, които срутиха храма на старото.” Ние можем да добавим, че великият славянин не само събори храма на стария живот, но и построи храм на новия живот, в който освен искреност, доброта, твърдост и героизъм, има и безценна рецепта за щастие. Лев Николаевич винаги се е вълнувал от темата за ощастливяването на всички хора. И ако можем да употребим думата “зараза” в добрия смисъл, трябва да подчертаем, че той се е “заразил” с тази идея от любимата си леля Татяна Ерголска: “Казах, че леличка Татяна Александровна имаше най-голямо влияние върху живота ми. Влиянието й се състоеше в това, че още от детство ме научи на духовна наслада от любовта. Тя не ме учеше с думи, а с цялото си същество МЕ ЗАРАЗЯВАШЕ С ЛЮБОВ. Аз виждах, чувствах колко добре й беше да обича и разбрах щастието на любовта. ... Главната черта на живота й, която НЕВОЛНО МЕ ЗАРАЗЯВАШЕ, беше, първо, нейната учудваща ДОБРИНА КЪМ ВСИЧКИ без изключение. Мъча се и не мога да си спомня ни един случай през 30-годишния живот да се е разсърдила, да е казаха рязка дума или да е осъдила някого.” Много е ценно за нас признанието на великия писател, че заразяването ставало с доброта и любов. Вече знаем с какво, знаем как, но не сме сигурни дали точно това е разковничето за човешкото щастие. На времето малкият Льова също не го е знаел, докато един ден... пред него се разкрила цялата тайна. Тъкмо се събрали трите момчета – Льова, Митенка и Серьожа, за да играят, пред тях застанал най-големия брат – Николай и – “ни съобщи, - разказва Лев Николаевич, - че знаел една ТАЙНА, която, щом се открие – всички хора ще станат щастливи; няма да има ни болести, никакви неприятности, никой никому няма да се сърди и всички ще се обичат един друг... Тая тайна, както ни казваше той, бил написал на зелена пръчица и тая пръчица заровил край пътя до самия дол Стария Заказ, на това същото място, където аз – тъй като все трябва някъде да зарият трупа ми – молех в памет на Николенка да бъде погребан.” “Особено силно впечатление остави у мен мравешкото братство и тайнствената зелена пръчица, която бе свързана с него и трябваше да направи всички хора щастливи. ...Идеалът за мравешките братя, привързани с обич един към друг... под целия небесен свод между всички хора на света, си остана за мене същият. И както тогава вярвах, че има зелена пръчка, на която е написано как трябва да се унищожи злото между хората и да им се даде велико благо, така вярвам и сега, че има такава истина и че тя ще бъде открита на хората и ще им даде това, което обещава.” Лев Толстой успя да открие истината, която ще направи хората щастливи – това са двата бисера, притежавани от леля му Татяна –добротата и любовта! Тя показа как да живеем с тях, а Толстой доказа в произведенията си как да стигнем до тях, даде ни метода! След смъртта си на 20 ноември 1910 г. той действително бе погребан при зелената пръчица, там където бе завещал. Така тялото се съедини с идеала, който го е ръководил през целия му живот. Петър А. Вангелов

Ключови думи: Толстой