Иван Георгов

Иван Кацарски

За особеностите на екземпляра

Състояние:: Отлично
Забележка:: Като нова.
Наличност:: 1 бр. - в това състояние и цена в този щанд. Други екземпляри от книгата

За изданието

Издателство:: УИ "Св. Климент Охридски"
Град на издаване:: София
Година:: 1988 г.
Език:: Български
Страници:: 105
Корици:: Меки
Художник:: Борис Драголов
Поредици и библиотеки:: Видни университетски учени
Категория:: Мемоари, биографии, писма
Ширина (мм):: 120
Височина (мм):: 170

Иван Андреев Георгов е български учен философ-идеалист, педагог, академик на Българската академия на науките. Той е председател и член-учредител на Македонския научен институт. Иван Георгов е роден на 7 януари 1862 година в будния български град Велес, тогава в Османската империя, днес в границите на Северна Македония. Син е на видния велешки общественик Андрей Георгов. През 1878 г. завършва Гражданското училище, а през 1881 г. учителската семинария във Виена. Установява се в Свободна България и от 1882 г. е подначалник на учебния съвет към просветното министерство. Участва като доброволец в Сръбско-българската война. Завършва философия и висша педагогика в Женевския университет в 1886 г. и в Йенския университет в 1888 г. Преподава в Класическата гимназия. През 1889 г. защитава докторат по философия и педагогика в Лайпциг. След завръщането си в България преподава философия, етика и логика във Висшия педагогически курс, днешния Софийски университет. От 1888 до 1934 година е неизменен шеф на катедрата по история на философията, на два пъти е декан на Историко-филологическия факултет (1900 - 1901 и 1908 - 1909) и пет пъти (1891 - 1892, 1898 - 1899, 1905 - 1906, 1916 - 1917, 1918 - 1919) ректор на университета. От 1902 година е действителен член, а от 1928 до 1936 година председателства историко-филологическия клон на БАН. От 1910 година е действителен член на института "Жан Жорес" в Женева. През 1898 година е делегат от Софийското македонско дружество на Петия македонски конгрес на Македонската организация. Георгов развива активна дейност и в полза на каузата на останалите под чужда власт македонски българи. По време на Илинденско-Преображенското въстание Георгов заедно с Любомир Милетич предприема обиколка из европейските столици в опит да се осведоми европейската общественост за положението на българското население в Македония и Одринско. В 1904 година участва в конференция на Балканския комитет в Лондон, посветена на положението на българите в Османската империя след въстанието. В 1905 г. той става пръв председател на Благодетелния съюз. Георгов сътрудничи на идейния орган на ВМОРО "Македонски преглед" и на вестник "Вардар". Критикува асимилаторската политика на младотурския режим. По време на Балканската война се установява в Солун и редактира вестниците "Беломорец" и "Българин". На 15 май 1913 г., в навечерието на Междусъюзническата война, от името на Велешкото благотворително братство подписва Меморандума от сдружената македонска емиграция, с който се заявява българщината на населението в Македония. След злощастния за България край на Междусъюзническата война в 1913 година Централният комитет на ВМОРО упълномощава проф. Александър Балабанов, проф. Иван Георгов и Тодор Павлов да посетят европейските столици, за да могат да запознаят властите и общественото мнение с положението на българското население под сръбска и гръцка власт и да пропагандират идеята за даване на автономия на Македония. През 1923 г. Георгов е съосновател и пръв председател до смъртта си на Македонския научен институт в София и активен сътрудник на списанието му "Македонски преглед".