Срещи с Буров

Михаил Топалов

За особеностите на екземпляра

Състояние:: Много добро
Забележка:: Дребни забележки към кориците.
Наличност:: 1 бр. - в това състояние и цена в този щанд. Други екземпляри от книгата

За изданието

Издателство:: Интерпрес '67
Град на издаване:: София
Година:: 1990 г.
Език:: Български
Страници:: 190
Корици:: Меки
Категория:: Мемоари, биографии, писма
Ширина (мм):: 130
Височина (мм):: 200
Дебелина (мм):: 9

Сам фигура в българския държавен, стопански и политически живот, високообразован и безспорно надарен, Буров извиква пред паметта си другите действащи лица от сцената на българската история и им раздава своето правосъдие. Заточен след 9.ІХ.1944 г. в малък провинциален градец, останал без средства, този богат българин, седнал на чаша вино с предвидливия журналист, ровейки се в спомените си и размишлявайки на глас, търси своето място в историята. Буров не се стреми да се обясни с историята, още по-малко да се извини за нещо и ни най-малко за нещо да се оправдае. Той обявява своето място в историята, такова, каквото го вижда, и най-вероятно такова, каквото е било. Защото, ако си припомним популярния израз, че големите са големи само защото пред тях ние стоим на колене, ще дойдем до истината за Буров. Той не стои на колене пред никого. Нито пред Чърчил, нито пред Иван Вазов, нито пред царя или олтара. Това може да ни шокира, може да ни изглежда доста безпардонно, но вероятно наред с европейското му възпитание, в това е истината за този човек. Но има и още нещо, което характеризира личността на Атанас Буров и то може да ни е за поука. Буров дълбоко вярва в съзидателната сила на българина. Това е другият източник на неговата духовна равноценност с големите от неговото време. След смъртта му в ушите ни остават да звучат много от неговите оценки за сталинизма, за българските комунисти, за различните сили и личности в нашата история. Остават, защото са верни. Но и не само за това. Остават, защото той е видял това, което неговите връстници и съвременници не са видели, не са разбрали, не са осмислили... Прочутата "оранжева" книга за Буров, в която са намерили отражение разговорите на автора с големия българин по време на заточението му в Дряново и в Пазарджишкия затвор.