Декамерон

Джовани Бокачо

За особеностите на екземпляра

Състояние:: Много добро
Забележка:: С леки забележки по външната хартиена обложка.
Наличност:: 1 бр. - в това състояние и цена в този щанд. Други екземпляри от книгата

За изданието

Издателство:: Народна култура
Град на издаване:: София
Година:: 1970 г.
Език:: Български
Страници:: 872
Корици:: Твърди
Преводач:: от италиански Никола Иванов
Художник:: Иван Кьосев
Поредици и библиотеки:: Световна класика
Категория:: Класика
Ширина (мм):: 140
Височина (мм):: 205
Дебелина (мм):: 55

Безнадежден е всеки опит да се претеглят новелите на Декамерон във везните на някаква нравствена конструкция, да бъде открит стриктен нравствен принцип, на който да се подчинят стоте разказа. Бокачо показва богатството на човешката душа - добра и лоша, разнообразните ситуации - щастливи и нещастни, в които може да бъде поставен човек, различните решения - справедливи и несправедливи, на човешката воля. Тук рядко се чувства одобрението или неодобрението на автора, неговата позиция лежи под фактурата на изобразените събития и герои и той просто иска да ни покаже какъв е човекът, като ни остави пълната свобода да го съдим, одобряваме или просто съзерцаваме: ессе hоmо, ето човека! Исак Паси Kласическата творба на Джовани Бокачо "Декамерон" e един от шедьоврите, ознаменуващи края на Средновековието и началото на Ренесанса в културната история на Европа. Оформен като цялостна творба, а не просто като фрагментарна колекция от истории, "Декамерон" съдържа сто новели, разказани в течение на десет дни от седем дами и трима млади мъже. Чрез похвата на "разказ в разказа" Бокачо успява да създаде богата картина за духовния и социален климат на Италия от епохата късното Средновековие и ранния Ренесанс. Книгата предизвиква множество усмивки, но и изчервяване, та дори възмущение поколения наред. Серия от анекдоти, легенди и действителни случки от живота във Флоренция превръщат "Декамерон"в мащабна творба, обхващаща широк спектър от теми. Разкази с остроумен край, комични ситуации на грешките, истории с жизнена поука допълват мозайката. Силно е присъствието на еротичното, пречупено през призмата на комичното. Описателния ироничен език успешно претворява желанието на Бокачо да извади на показ показва покварата в морала на тогавашното общество, осмива различни социални групи и типажи. Първото издание на Декамерон излиза в периода 1348-1353 г. във Флоренция, по това време един от европейските културни центрове с население от 80 000 души, чийто брой драстично намалява след голямата чумна епидемия в края на 40-те години на XIV век, която покосява хиляди жители на града. Именно чумната епидемия е поводът Бокачо да напише Декамерон. Авторът описва живота във Флоренция и свидетелства за духовния климат в града през ранния Ренесанс чрез множество действителни случки, забавни анекдоти, градски легенди. Изобличаването на лицемерното поведение на римокатолическите духовници, покварата на морала в обществото, осмиването на различни социални групи са в основата на тези истории, погледнати през призмата на еротично-комичното и обикновено завършващи с остроумен, понякога трагичен край. Бокачо поставя акцент върху човешката индивидуалност, а вярата в любовта като движеща сила и интересът към чувствения свят на човека - видими и у разказвачите, и у героите - са само част от характерните за Ренесансовия светоглед черти. Предполага се, че Джовани Бокачо (1313-1375) е родом от Черталдо (регион Тоскана в Италия) и израства във Флоренция. През 1330 г. се установява в Неапол, който в тези години е столица на Неаполитанското кралство и утвърдено средище на активен просветен живот. И макар по това време родният Флорентински регион да е в разцвета си, огромно значение върху личността и творчеството на Бокачо изиграва именно Неапол. Там, в двора на крал Робер Анжуйски, младият поет получава класическото си образование, учи астрономия и гръцка митология, чете древногръцки мислители. Заобиколен от просветни дейци, учени, философи, поети, ценящи високо културата, Бокачо добива популярност като поет и хуманист. Неапол е и градът, в който Бокачо среща голямата си любов - незаконно родената дъщеря на самия крал Мария Аквинска, - която авторът обезсмъртява в творчеството си. Освен културно средище, Неапол е и прозорецът към приключенския и авантюристичен Средиземноморски свят - този пристанищен град свързва Бокачо едновременно с "Одисея", но и с арабски търговци и пирати... Авторът слуша с интерес разкази за пътешествия, описания на екзотични места и нрави, запознава се с източни приказки, които впоследствие преплита в новелите си. Около 1340 г. Бокачо се завръща във Флоренция, където продължава поетичното си дело, но постепенно навлиза и в политиката - той е първият хуманист на служба във Флорентинската република, а по-късно е и един от най-авторитетните й дипломати. Под влиянието на своя приятел и учител Петрарка Бокачо се опитва да наложи новата хуманистична култура. Години наред се занимава с научна дейност, преводи от латински и гръцки, както и с коментари на античната митология и на Дантевата Божествена комедия, като междувременно пише творби на латински. Декамерон все пак остава най-известната му и до днес творба.