Безсмъртната Теодора

Хайнрих Бьол

За особеностите на екземпляра

Състояние:: Отлично
Наличност:: 1 бр. - в това състояние и цена в този щанд. Други екземпляри от книгата

За изданието

Издателство:: Христо Г. Данов
Град на издаване:: Пловдив
Година:: 1968 г.
Език:: Български
Страници:: 292
Корици:: Твърди
Преводач:: от немски Владимир Мусаков
Художник:: Кънчо Кънев, Петър Рашков
Категория:: Чужда проза
Ширина (мм):: 130
Височина (мм):: 204
Дебелина (мм):: 20

Избрани разкази. Съдържание/ Предговор - Елена Николова - Руж / 5 Страничке, ако стигнеш до Спа .... / 8 Среща в алеята / 20 Нашата добра, стара Рене / 30 Моят чичо Фред / 38 Нова среща с Дрюнг / 43 Престой в Х / 55 Пощенска картичка / 66 Послание / 74 Спътникът с дългата коса / 80 Смъртта на Лоенгрин / 86 И децата са цивилни / 98 В мрака / 102 На моста / 111 Човекът с ножовете / 114 Скъпият ми крак / 127 Стани, събуди се... / 130 Ех, какъв панаир! / 133 Търговията си е търговия / 138 Моето опечалено лице / 145 Закачени на въдицата / 153 Безсмъртната Теодора / 163 Смешникът / 169 Из мемоарите на един млад крал / 172 Даниел Справедливият / 179 Тъй бе и вечер, и сутрин / 191 Точно както става в лошите романи / 200 Раздяла / 208 Черната овца / 212 Нито сълза за Шмек / 222 Гара Цимпрен / 247 Колекцията от мълчания, събирана от доктор Мурке / 259 Хайнрих Бьол (1917-1985) е един от най-изтъкнатите немски писатели след Втората световна война. Лауреат е на Нобелова награда за литература за 1972 г. Хайнрих Бьол е роден на 21 декември 1917 г. в Кьолн в либерално католическо семейство на мебелист. През 30-те години успешно устоява да не бъде включен в Хитлеровата младеж. Става чирак в една книжарница, а после учи немска литература и класическа филология в Кьолнския университет. Призован е във Вермахта и шест години участва във Втората световна война. Воюва във Франция, Румъния, Унгария и Съветския съюз; раняван е четири пъти, преди да бъде пленен от американци през април 1945 г. и изпратен в лагер за военнопленници. След измръзване Бьол изгубва всичките пръсти на краката си и цял живот му се налага да ходи по болници. Същата година се завръща в разрушения си роден град и продължава следването си по германистика. През 1947 г. започва да пише и да публикува кратки разкази, които го изявяват като проницателен психолог и сатирик, майстор на малката форма. Представител е на движението Литература на развалините. След войната писателят често пътува като представител на новата, след-нацистка Германия. Когато Александър Солженицин е изгонен от Съветския съюз (1974), първото убежище, което получава е в дома на Бьол.