Антъни

Хелън Дъглас

За особеностите на екземпляра

Състояние:: Отлично
Забележка:: Като нова.
Наличност:: 1 бр. - в това състояние и цена в този щанд. Други екземпляри от книгата

За изданието

Издателство:: Слово
Град на издаване:: Велико Търново
Година:: 1994 г.
Език:: Български
Страници:: 93
Корици:: Меки
Поредици и библиотеки:: Любовни романи с имена на мъже
Категория:: Любовни романи
Дебелина (мм):: 10

- Наложително ли е, мис Марсиа? Томас въздъхна, свали с театрален жест сламената си шапка и продължи да стои под палмата. С пъшкане и охкане като стогодишен старец обърса потта от челото си и нахлупи отново капелата върху вече посивялата си къдрава коса. - Вижте, мис Марсиа, слънцето пече толкова силно, а освен това е ужасно горещо. Защо не оставим обиколката за довечера? Томас бе домашният прислужник на Марсиа Мермелщайн. - Много просто - отвърна му тя с онзи мек тон, с който като психиатър винаги успяваше да успокои превъзбудените си пациенти. - Защото довечера пък ще кажете, че е безсмислено да се обикаля в тъмното. Той я погледна хитровато. - Точно така, мис Марсиа. Кой оглежда в тъмното имението си, за да установи какво трябва да се поправи или да се купи? Никой! Марсиа пристъпи напред и дългата й руса коса блесна като злато под слънчевите лъчи. - Именно затова ще го направим сега. Е, да тръгваме... Думите замръзнаха на устата й, като видя как прислужникът й, стенейки, се строполи на земята, затвори очи и остана неподвижен с полуотворена уста. - Станете, Томас! - заповяда му тя. - И престанете да пъшкате! Не сте сърдечно болен и не страдате от белодробни заболявания. Нали миналата седмица ходихте на лекар. - И лекарите понякога бъркат - мърмореше мъжът, който още преди Марсиа да наследи имота от баба си, вършеше всичката работа сам. - Освен това знаем, че сте едва на петдесет - нареждаше Марсиа неумолимо. - Видях документите ви, когато разглеждах книжата по наследяването. Томас отвори само едното си око и продължи да изпробва търпението й. - Какво знаете вие, северноамериканците, за живота на Карибските острови? Съвсем нищо! Ако в Бостън, откъдето сте дошла, в паспорта на някого пише, че е на петдесет, той със сигурност е на толкова. Но тук това съвсем не означава, че наистина е на петдесет. Той може да е, но може и да не е - отвори и другото си око и погледна към небето. - Само този горе знае съвсем точно. Професията на Марсиа бе такава, че бе свикнала да контактува с конфликтни хора. И сега успя да запази търпението и спокойствието си. - Е, добре, нека бъде по вашему, Томас - едва забележимо се усмихна, като видя облекчението, което се изписа на покритото му с многобройни бръчки лице. - Тогава ще спазвам принципите на Вирджинските острови. Когато в Бостън дойде време за заплата, всеки служител си я получава. Но когато на Св. Томас дойде време за заплата, това съвсем не означава същото. Служителят може да я получи, но може и да не я получи - тъмносините й очи се насочиха нагоре. - Само този там горе знае това съвсем точно.