Принципът на Питър; Предписанията на Питър

Или "защо нещата вървят винаги лошо"

Лоурънс Питър, Раймънд Хъл, Лоурънс Питър

За особеностите на екземпляра

Принципът на Питър; Предписанията на Питър

Състояние:: Добро
Забележка:: Има забележки, текста се чете без проблем.
Наличност:: 1 бр. - в това състояние и цена в този щанд. Други екземпляри от книгата

За изданието

Издателство:: Христо Г. Данов
Град на издаване:: Пловдив
Година:: 1981 г.
Език:: Български
Страници:: 332
Корици:: Меки
Преводач:: Ст. Керванбашиев
Художник:: Андриан Кънчев
Категория:: Приложна психология
Дебелина (мм):: 20

Наречен на името на своя откривател Лорънс Дж. Питър, Принципът на Питър е публикуван за пръв път през 1969 година в едноименната книга на Лорънс Дж. Питър и Реймънд Хул, където в хумористичен стил са изложени възгледите на авторите. В общи линии Принципът на Питър гласи: В една йерархия всеки се стреми да достигне своето ниво на некомпетентност. Питър прави своите наблюдения в системата на канадското образование. Един от многото примери за действието на принципа е този с учителя, който е много добър педагог и бива повишаван в йерархията, докато не става училищен съветник. На този пост той не върши никаква работа, защото тук не се изисква педагогически опит, а съвсем други - управленски - качества. Учителят е достигнал своето ниво на некомпетентност. Друг пример е този с офицера, който бива непрекъснато повишаван за успехите си на бойното поле. Накрая той бива назначен на дипломатическа мисия, където има пълен неуспех - с другите дипломати той се държи така, както е свикнал да общува с войниците си на бойното поле. На този си пост офицерът е достигнал своето ниво на некомпетентност. Под йерархия Питър разбира организация, чиито членове или служещи са подредени по ранг, степен или класа. Единственото ограничение в принципа е, че йерархията трябва да е достатъчно висока, т.е. да съдържа достатъчно на брой стъпала или степени. От принципа на Питър произтичат два основни извода: работата се върши от хората, които още не са достигнали своето ниво на некомпетентност; след известно време всяка позиция в дадена йерархия се заема от сътрудник, който е неспособен да си върши работата. На произтичащия от втория извод въпрос: Кой тогава върши работата в една такава йерархия, Питър отговаря, че не всички достигат едновременно своето ниво на некомпетентност и работата се върши от тези, които не са достигнали още своето ниво на некомпетентност.