Последните флибустиери

Емилио Салгари

За особеностите на екземпляра

Състояние:: Отлично
Забележка:: Забележки към корицата.
Наличност:: 1 бр. - в това състояние и цена в този щанд. Други екземпляри от книгата

За изданието

Издателство:: Георги Бакалов
Град на издаване:: Варна
Година:: 1984 г.
Език:: Български
Страници:: 149
Корици:: Меки
Преводач:: Гергана Калчева-Донева
Художник:: Стоян Цанев
Категория:: Приключения
Дебелина (мм):: 10

1. Страшният кръчмар - Ко... ко... ко... Какво е това, за всички гръмотевици и бури на Бискайско море? Ко... ко... Знам, че папагалите се наричат Коко, но мисля, че този, който ми е написал писмото, не е птица с пъстри пера!... По-добре да извикам жена си. Кой знае дали тя няма да разгадае тези драсканици... Панкита!... Иззад дългия тезгях от акажу, където изплакваше чаши, се подаде красиво облечена, силна, около тридесет и пет годишна тъмнокоса жена с бадемовидни очи като на андалуските. - Какво искаш, Пепито? - попита тя. - По дяволите Пепито!... Аз съм дои Барехо, а не някакъв Пепито! Кога най-сетне, жено, ще запомниш, че съм гасконски благородник? - Името Пепито е по-нежно, съпруже мой. - Остави го в Севиля. Човекът, който говореше, беше висок и слаб като върлина, с увиснали прошарени мустаци и с енергични черти на лицето. Застанал прав до една маса, около която бяха насядали половин дузина метиси, допиващи големите си чаши с мескал[1], той се взираше в парче хартия. - Чети ти, Панкита - каза, като подаде листа на жена си. - В Гаскония не пишат така, за всички гръмотевици на Бискайско море! Кръчмарката взе писмото и го разгледа. - "Карамба"!... - възкликна тя. - Не разбирам нищо. - Всички кастилци ли сте магарета!... - извика кръчмарят. - Кой донесе това писмо?