Овчарчето Калитко

Иван Хаджимарчев

За особеностите на екземпляра

Състояние:: Много добро
Забележка:: Забележки към корицата.
Наличност:: 1 бр. - в това състояние и цена в този щанд. Други екземпляри от книгата

За изданието

Издателство:: Народна младеж
Град на издаване:: София
Година:: 1978 г.
Език:: Български
Страници:: 615
Корици:: Меки
Художник:: Георги Недялков
Поредици и библиотеки:: Любими книги и герои номер 85
Категория:: Детско-юношеска литература
Дебелина (мм):: 40

На юг от селото, по леко спуснатия към реката планински склон, пръснати на разни страни, пасяха стада овце. Посред пасбището, растеше стар, самотен явор с голяма коруба, обгоряла от огън. По ниските му клони висяха, парцаливи и безформени, близо половин дузина овчарски торбички. Овчарчета, струпани накуп под вековното дърво, се изтягаха върху влажната трева и си бъбреха каквото им дойде. Всяко имаше да разкаже по някоя вярна или измислена историйка. А останалите слушаха прехласнато и шумно одобряваха разказаното: - Бравос! Ей, че хубаво! Особено Калитко, който минаваше за главатар на малката пастирска дружина, обичаше най-много да си съчинява. Той едва бе изкарал втори клас, тръгна и в третия, но по средата на учебната година чичо му Калитин го остави от училище. Момчето бе твърде немирно и палаво, но беше и извънредно любознателно. То четеше, каквото му попаднеше, й след това винаги бързаше да го преразкаже. Децата с радост го слушаха. В училището Калитко най-много обичаше уроците по география и естествознание. Помнеше много реки и планини по земята, беше чел за повечето тропически животни, знаеше тяхната природа, техния характер, с какво се хранят и как отглеждат малките си. Понякога Калитко внезапно се опитваше да слиса пастирчетата с някой чуден въпрос и винаги сполучваше. Веднъж той попита: - Момченца (в същност той казваше "монченца", според местния говор), знаете ли коя е най-дългата река на света? Искаше да блесне със своите знания. - Не знаете, нали? Аз ще ви кажа: Мисисипи. - А най-дълбоката? - попита едно от децата. - Най-дълбоката ли? Най-широката и пълноводната? - подзе Калитко, като ситно-ситно запремигва с метличките на големите си кестеняви очи, мъчейки се да си спомни. - Нил! - прибърза овчарчето Воспир. - Не-е-е - махна с ръка Калитко. - Нил! Нил и никоя друга! - разгорещено викна Агапи, като желаеше да подкрепи Воспир и да подбие славата на своя другар-всезнайко. Агапи беше ниско, трътлесто момче. На бузата му личеше белег от изгоряло във формата на буквата Г.