Една жена

Фани Попова-Мутафова

За особеностите на екземпляра

Състояние:: Добро
Забележка:: Към много добро, предна корица отделена от тялото.
Наличност:: 1 бр. - в това състояние и цена в този щанд. Други екземпляри от книгата

За изданието

Издателство:: Издание на "Вестникъ на жената"
Град на издаване:: София
Година:: 1936 г.
Антикварна:: Да
Език:: Български
Страници:: 95
Корици:: Меки
Категория:: Първи издания

Фани Попова-Мутафова е дъщеря на генерал Добри Попов. Племенница на генерал Стефан Нерезов. До 12-годишна възраст живее със семейството си в Италия, където баща ѝ следва и завършва Военната академия в Торино. Там тя учи в начално училище, взема уроци по италиански и пиано. В София завършва полукласическия отдел на Първа девическа гимназия през 1922 г. и същата година се омъжва за Чавдар Мутафов. Приета е да следва философия в Софийския университет, но заминава със съпруга си за Германия, където учи пиано в Мюнхенската консерватория (1922 - 1925) и слуша лекции по история на изкуството. През 1925 г. семейството се завръща в България.[1] В периода 1925 - 1927 г. е член на литературния кръг "Стрелец". Има син - Добри Мутафов, внучка - Фани Добрева-Турмачка. Дебютира с разказ през 1924 г. Първите ѝ книги са посветени на мистичния подвиг на майчинството и жената. Най-крупното ѝ творческо дело е четирилогията "Асеновци". Със своите над 35 книги, издадени до 1944 г., тя е най-популярната писателка в България. Поетът Кирил Христов казва за нея: "Най-високият връх, достигнат от българската жена, който напълно я изравнява с мъжа, този шеметен връх се казва Фани Попова-Мутафова. Нейните исторически романи я поставят на нивото на най-големите писатели в този жанр в световната литература." Избрана е за член на ПЕН клуба в България през 1932 г.[2] По време на Втората световна война се увлича по националистически идеи и пише публицистика, възхваляваща победите на Тристранния пакт и Обединението на Българските земи. След деветосептемврийския преврат през 1944 г. изпада в немилост. Изключена е от Съюза на българските писатели заедно с редица други творци. Арестувана е и изправена пред шести състав на т. нар. народен съд.[3] Осъдена е на 7 години строг тъмничен затвор и 10 хиляди лева глоба за "антиболшевизъм", "прогерманска дейност" и "великобългарски шовинизъм".[4] След 11 месеца престой зад решетките (13 октомври 1944 -8 септември 1945) е помилвана и излиза на свобода поради тежката астма, от която боледува, и след застъпничествата на баща си.[5] През 1950 - 1951 г. отново е затворена и следствена, считана "като опасно за държавната сигурност лице". Въдворена е в ТВО лагер край с.Ножарево.[4] Фани Попова и Чавдар Мутафов, сватбена снимка В публикуваните посмъртно "Дневници" на писателя Йордан Вълчев се твърди, че Фани Попова-Мутафова е написала романа "Време разделно", но заради забраната ѝ да публикува след 9 септември 1944 г., го е дала на Антон Дончев[6]. След като през 60-те години на XX век комунистическият режим се ориентира към "патриотична" идеология, Фани Попова-Мутафова е в известна степен реабилитирана. Налагат ѝ да се разкае за "грешките" си, за да излезе поправеното издание на "Дъщерята на Калояна" през 1962 г. Принудена е насила да внесе поправки също в "Солунският чудотворец" и в "Йоан Асен ІІ". През 1972 г., по повод 70-годишнината ѝ, е наградена с орден "Св. св. Кирил и Методий" І степен.[7] "Последният Асеновец" е преиздаден след смъртта ѝ без поправки. Последната ѝ книга е биографията "Д-р П. Берон" (1972). В периода 2007 - 2009 г. четирилогията "Асеновци" излиза за пръв път след Втората световна война с автентичния си текст, като са отстранени всички насилствено наложени добавки и поправки. Умира на 9 юли 1977 г. в София.