Драми. Книга 1

Петко Ю. Тодоров

За особеностите на екземпляра

Състояние:: Отлично
Наличност:: 1 бр. - в това състояние и цена в този щанд. Други екземпляри от книгата

За изданието

Издателство:: Мисълъ
Град на издаване:: София
Година:: 1910 г.
Антикварна:: Да
Език:: Български
Страници:: 156
Корици:: Твърди
Категория:: Първи издания
Ширина (мм):: 173
Височина (мм):: 224
Дебелина (мм):: 16

Съдържание/ Зидари - стp. 5, Самодива - стp. 75, Страхил страшен хайдутин - стp. 131 Петко Ю. Тодоров е български писател, известен най-вече като автор на идилии и драми. Пише още и поезия. Автор е на драмите Зидари (1902), Първите (1907) и Змейова сватба (1910). Творбите му са романтико-реалистични. В първото десетилетие на XX в. Тодоров е една от забележителните фигури в българския културен живот - независима личност със завидна култура, европейски тип интелектуалец. Произведенията му носят печата на гордия му характер, на душевен финес и извисена духовност. Тодоров се стреми да постигне изящност и артистичност в словесното изкуство. Бунта си срещу ефемерността на социалното и всекидневното човешко битие демонстрира в зрялото си творчество чрез гордо отшелничество. Живее в близко духовно родство с кръга "Мисъл", с философските, естетическите и художествени търсения на д-р Кръстев, П. П. Славейков и П. К. Яворов. Активно присъства в българския литературен живот; създава драмите "Страхил страшен хайдутин", "Първите", "Змейова сватба" и "Невеста Боряна", един том "Идилии". Различни като художествена ценност, те внасят нов нравствен и естетически смисъл в използуваните като художествена канава народни поверия. Под влияние на Х. Ибсен и Г. Хауптман Тодоров превръща художествените си обобщения в образи-символи. Търсенията за самоизява на творческата, градивната личност стават основна тема в зрялото му творчество. Типичен герой на идилиите му е гордият, независим, волен човек - харамията, несретникът, носещ силен дух и висока нравственосг (Калина от "Мечкар", гусларят от "Гусларева майка", Косьо от "Змейно", Бойко от "Несретник" и др.). Тодоров пресъздава интензивното духовно горене, драматичните кризи в съзнанието на самотника. Творбите му се отличават с романтично приповдигната емоционална атмосфера и изящен пейзажен рисунък. Богатата образност и своеобразният слог превръщат някои от идилиите в художествен синтез между поезия и проза.