Ако един народ има съдба, тя е неговото място под небето, върху земното лице. България е до затворено море - затуй българите не са мореплаватели и откриватели; стои срещу Вратата на народите, откъдето често са извирали вълни диваци - България е лежала пряко стремежа им към облагородени земи; стои покрай Пътя на народите и кръстопътищата му - тук са се кръстосвали войски, интереси, влияния. Противоречива, изпълнена с внезапни висини, неочаквани взривове и крути падения е историята на България. Част от тях се дължат на мястото, което българите сами са си избрали и което друг народ не е успял да усвои и отстои. Но природата подарила на българина средство да устои: Планината. Главна буква тя заслужава, защото на нейно име е наречен целият полуостров, най-бурният дял от Европа. Хемус - Хем - Коджа Балкан - непонятно защо в новобългарски превод не е Голяма, а Стара планина. Може би защото е стара и изконна връзката между българина и Планината.
Ключови думи: белия, свят, Вера, Мутафчиева, народ, съдба, земя, България, море, народи, диваци, кръстопът, войски, интереси, влияния, история, природа, планина
