Вълчи паспорт

Мемоарна проза

Евгений Евтушенко

За особеностите на екземпляра

Състояние:: Отлично
Забележка:: Като нова.
Наличност:: 1 бр. - в това състояние и цена в този щанд. Други екземпляри от книгата

За изданието

Издателство:: Жанет 45
Град на издаване:: Пловдив
Година:: 2009 г.
Език:: Български
Страници:: 744
Корици:: Меки
Преводач:: Нели Христова
Художник:: Христо Гочев
Категория:: Мемоари, биографии, писма
Дебелина (мм):: 40
ISBN:: 9789544915438

47 глави. 47 истории. Лични срещи, спомени, разкази, есета. Всяка глава може да се чете като отделна история. Това е книга от рядка порода, нещо като автобиографичен приключенски роман. Евгений Евтушенко е първият поет от поколението на 60-те, който с юношеска дързост започва да разбутва диплите на желязната завеса. Гласът му, четящ поезия, са слушали на пълни стадиони в 94 държави. Стиховете му са преведени на 72 езика. Евтушенко е бил на всички континенти на Земята и е писал стихове за всяка страна, която е посещавал. "Вълчи паспорт" е уникален разказ за срещите на поета с Пабло Пикасо, Пастернак, Жаклин Кенеди, Пабло Неруда, Шостакович, Фелини, Греъм Грийн, Джон Стайнбек, Пазолини, Че Гевара... Той е бил свидетел на тайната подготовка на Карибската криза; Робърт Кенеди му доверява кои руски дисиденти американското разузнаване е издало на КГБ и защо. Двама шефове на КГБ лично са писали доноси срещу него до политбюро; Хрушчов го е критикувал, но и тайно го е защитавал. Мемоарната проза на Евтушенко е особена - да спрете да я четете е почти толкова трудно, колкото и да оставите пушенето. Разделям се с двайсети век като със себе си. За някои хора казват развълнувано и с възторг: "О, той е човек на деветнайсетия век..." За мен това не може да се каже. Аз съм човек единствено на двайсети век. Такъв "несъвместим" поет, в който революционно-романтичните илюзии са така преплетени със собственото им опровержение, би могъл да се появи само през втората половина на този век, и само в Русия - не в предреволюционна Русия, а единствено в съветската - еднопартийна, цензурираща, самодостатъчна. Благодарен съм на двайсети век, защото нямах друг. В мен са болестите на този век, неговите надежди, заблуди, страхове, неговата ограниченост, обърканост и кризи ту от неувереност, ту от мегаломания, както и неговата наивна, но, слава богу, неизлечима вяра, че братството между хората все пак е възможно. Ние и двамата - и двайсети век, и аз - не подлежим нито само на положителна, нито (надявам се) само на отрицателна оценка. Двайсети век и мен не можеш да ни разделиш. Според израза на Цветаева - "ние срастнати сме". Евгений Евтушенко