Поезия. Том 2

Кирил Кадийски

За особеностите на екземпляра

Състояние:: Отлично
Забележка:: Нова.
Наличност:: при доставчик
80% от книгите са налични при доставчиците, с които щандът работи (на база последните 100 поръчки).

За изданието

Издателство:: Колибри
Град на издаване:: София
Година:: 2025 г.
Език:: Български
Страници:: 486
Корици:: Меки
Категория:: Поезия
Ширина (мм):: 150
Височина (мм):: 210
ISBN:: 9786190217688

Обществото на мъртвите поети се увеличи с още едно, много ценно попълнение от България - Кирил Кадийски. Загубихме ли го наистина? Двата тома, които виждате пред себе си, уважаеми читатели, са съставени от самия него - той до последно работи усърдно и всеотдайно по усъвършенстването на старите и новите си творби, а по ирония на съдбата това се оказа първото му post mortem издание. Моята съвсем нелека задача тук е да го предговоря, променяйки по неволя и, уви, по неизбежност актуалното съвсем доскоро в общуването ми със стихотвореца и приятеля Кадийски сегашно време с минало. Така че единствената дързост - израз на отчаяна съпротива - която ми остава пред толкова неумолим и категоричен факт като смъртта, е да заменя аориста с имперфект, тоест миналото свършено с минало несвършено в опит през такава езикова игра да задържа още миг поне присъствието му тук-и-сега, ако не за друго, за да удължа и препотвърдя усещането (си), че за поета смъртта е нищо повече от условност, илюзия, халюцинация, мираж, метафора; досаден "спам", задръстващ компютъра на битието и подлежащ на незабавно изтриване. ............... Сега Кадийски и творчеството му попадат в ново, различно измерение, към което все още не мога да пристъпя с проверен, гарантиран и надежден ход, не съм готов да го придружа с убедителен метакоментар, но ползвайки матрицата на отсяването-"канонизиране", ще се опитам да проследя / да прогнозирам предстоящото му битие през нея. Защото цялото негово ново поприще на поет оттук нататък наистина предстои. ............. Вторият том обхваща пет години - от 2020 до 2025. Заглавията в него са "само" 11, но обемът на стиховете успешно съперничи на създаденото преди това. Така изглежда "късният" Кадийски: "Взривени сънища", "Новата Герника", "Мостовете над Лета", "Изгнаник на земята", "Звездна каторга", "Вивалди. Всекидневни репетиции", "Гърне с опашка", "Сме ли смели? ", "Между двойна бездна", "На ръба на бездната", "Забранена любов".