Майстор Солнес

Драма в три действия

Хенрик Ибсен

За особеностите на екземпляра

Състояние:: Отлично
Наличност:: 1 бр. - в това състояние и цена в този щанд. Други екземпляри от книгата

За изданието

Издателство:: НАТ "Иван Вазов"
Град на издаване:: София
Година:: Без година
Език:: Български
Страници:: 112
Корици:: Меки
Художник:: Асен Старейшински
Категория:: Драматургия
Ширина (мм):: 118
Височина (мм):: 165
Дебелина (мм):: 7

"Майстор Солнес" (1892) e психологическа драма, която изследва живота и сложния вътрешен свят на архитекта Халвард Солнес. Пиесата се смята за едно от най-сложните произведения на Ибсен и се отличава със сложното си изследване на човешката психика. Хенрик Юхан Ибсен е норвежки драматург (20 март 1828 - 23 май 1906), наричан "баща на съвременната драма"; считан е за най-големия норвежки автор и един от най-значимите драматурзи на всички времена. Смята се, че Ибсен е най-често поставяният класически драматург след Уилям Шекспир. Хенрик Ибсен е роден през 1828 г. в крайморския град Шиен. Баща му, Кнут Ибсен, е бил заможен корабопритежател, който през 1836 г. се разорява. Семейството обеднява и търпи големи лишения. През 1844 г., когато е на шестнадесетгодишна възраст, Хенрик постъпва да учи в една аптека в град Гримста. В този провинциален град той се сблъсква с ограничената еснафска обстановка и впечатленията му от няколкогодишния живот в тоя град са дали значителен жизнен материал за бъдещите му произведения. Първата драма на Ибсен е "Катилина" (1849) със сюжет от римската история. През 1850 г. той пристига в столицата на Норвегия, Кристиания (днес Осло), с намерение да се запише да следва медицина, но не го приемат. Тогава се насочва към обществена, журналистическа и литературна дейност. През 1851 г. го назначават за художествен ръководител и драматург на Националния театър в Берген. Ибсен започва трудна борба за създаване на национална норвежка драматургия. Борбата му против датското влияние за създаване на норвежки театър продължава и когато през 1857 г. постъпва като художествен ръководител на държавния театър в столицата. Ибсен се е борил и за утвърждаване на норвежкия език като литературен, защото до към средата на 19 век писателите в Норвегия са писали на датски език, като смятали норвежкия за груб, простоват.