Спартак

Рафаело Джованьоли

За особеностите на екземпляра

Състояние:: Много добро
Забележка:: Забележки към корицата. Леко счупване на страницата. Контакт с вода на малък участък в долната част, оцветяване от корицата в розово.
Наличност:: 1 бр. - в това състояние и цена в този щанд. Други екземпляри от книгата

За изданието

Издателство:: Отечество
Град на издаване:: София
Година:: 1977 г.
Език:: Български
Страници:: 573
Корици:: Твърди
Преводач:: Петър Драгоев
Художник:: Никифор Русков
Поредици и библиотеки:: Световна класика за деца и юноши
Категория:: Исторически романи
Дебелина (мм):: 30

Щедростта на Сула При изгрев слънце, на четвъртия ден преди ноемврийския "иди" (10 ноември) през 675 римска година, по времето на консулите Публий Сервилий Ватия Изаврик и Апий Клавдий Пулхер, Рим гъмжеше от народ, който идваше от всички части на града към Големия цирк. От тесните, криволичещи и извънредно оживени улички на Есквилин и Субура, населени предимно с плебеи, се стичаше постоянно растяща тълпа от хора на различна възраст и с различно обществено положение и се разливаше в главните улици Табернола, Фигули, Нова и др., все към цирка. Тая безчислена тълпа се състоеше от граждани, работници, безимотни, освободени роби, стари, осакатени и покрити с рани гладиатори, бедни и едноръки ветерани от гордите легиони - победители на Азия, Африка и кимврите, - прости женици, мимове, (Актьори, участвуващи в импровизирани представления.) комедианти, танцьорки и орляк весели и подскачащи деца. С ведрия си вид, с веселия си поглед, с непринудената си реч, с леките си шеги на уста забързаните към цирка хора даваха да се разбере, че отиват на някакво публично, приятно зрелище. Цялата тая безбройна, непринудена и бъбрива тълпа изпълваше улиците на големия град с онова смътно, неясно и възбудено бръмчене, което биха могли да предизвикат хиляди и хиляди кошери, сбрани на улицата. Мрачният вид на небето, цялото покрито с навъсени сиви облаци, предвещаващи по-скоро дъжд, отколкото хубаво време, изглежда, съвсем не беше в състояние да намали или още по-малко да смути радостта, която се четеше по лицата на римляните. Утринният ветрец, който идеше от хълмовете на Лациум и Тускулум, беше твърде хладен. В това човек можеше да се увери, като видеше, че мнозина граждани се бяха хубаво завили в мантиите си, че други носеха на главите си петази (шапки) или пилей (барети) и всички гледаха да се загърнат колкото може по-добре - мъжете в аболи и тоги, жените в столи (Женска дреха, стигаща до глезените.) и пали. Циркът, построен от Тарквиний Приск през 138 р.г., след завоюването на Апиоли, по-късно разхубавен и разширен от последния цар, Тарквиний Гордий, бил наричан след 533 р.г. "Големия", за разлика от другия цирк, който в същата година бил издигнал цензорът К. Фламиний и поради това взел неговото име.