Кафепоеми

Пламен Дойнов

За особеностите на екземпляра

Състояние:: Много добро
Забележка:: Почти отлична.
Наличност:: 1 бр. - в това състояние и цена в този щанд. Други екземпляри от книгата

За изданието

Издателство:: Абагар
Град на издаване:: Велико Търново
Година:: 2005 г.
Език:: Български
Страници:: 96
Корици:: Меки
Категория:: Поезия

Средна Европа. Будапеща. Началото на ХХІ век. Кафенетата "Жербо", "Централ", "Морик", "Моцарт"... Книгата е писана по менютата на тези кафенета. Кафето и коктейлите от кафе, които предлагат там, крият някакъв друг поглед, през който светът изглежда аристократично лек и възвишено вкусен. Изискан, но и достъпен. Това предлагат големите черни очи на порцелановите чаши, в които свети неочакваната поетика на кафето. Оттам, от кафето се разклоняват пътищата към Виена, Париж, Венеция, Африка, Латинска Америка и нататък... Всяка от кафепоемите е създадена във време, достатъчно за изпиването на едно кафе, като буквално се следват богатите менюта на четирите будапещенски кафенета - "Централ", "Морик", "Жербо", "Моцарт". Така възникват текстовете - колкото стихотворения, толкова и рецепти. Отпивате от стиховете и рецитирате рецептите - може би е точно такава кафепоетиката на едно изящно всекидневие. Указания за консумация: 1.Всяка кафепоема може да се приготви и без кофеин. 2.Съставките на всяка кафепоема в текста на книгата са означени с курсив. Една книга за изтънчения европейски вкус и културата на кафето. *** Пламен Дойнов строи своите кратки стихотворения върху менютата на централните будапещенски кафенета, използва конкретиката на рецептите. Но каква способност да бъдат "оживявани" детайлите на повтарящите се в разнообразни съчетания съставки, каква поетика на черно-кафявата смес, на сметаните, ликьорите и сиропите! Кафето от тези средища на буржоазността е достолепната основа за разгръщането не само на традиционен градски бит, но и спомен за исторически присътвия, за цивилизационни инвазии, за имперски разгръщания в огромни пространства. Будапещенските есеистично-поетически поредици носят носталгии по Виена, препращат ни към София от десетилетията между двете световни войни, осигуряват ни културни мостове към родините на кафето, припомнят ни световни цивилизационни сюжети. Над всичко това се носи дъхът на любовното опиянение, на стария добър сантимент от интимната среща, споделеността на мига, на мечтата по прелестното видение на поместената в градските пространства жена. В цялата книга са култивирани и познати интонации, в нея има нещо от бодлеровско-валтер-беняминовите вдъхновения от пасажите на Париж, на Берлин и Венеция. Градът наистина се чете през тази поетика на кафето - чете се не само като съсредоточие на ритуален живот, но и като ежедневно случване на празнични срещи в миговете на един сякаш извън времето поместен делник. Михаил Неделчев * * * Интересното в "Кафепоеми" е, че те са не просто поетически късове, а имат една обща пронизваща ги нишка, заявена категорично и без никакво двусмислие - кафето, напитката на почивката, забавлението и удоволствието. Така високото на изкуството и ниското на бита, на ежедневието се събират в един проект, при който възвишеното се съвместява с онова, което е пред нас, до нас, с нас всеки божи ден и така естетическото се превръща в норма на деня, а всекидневното - в част от самото естетическо. Като прибавим към интригуващия замисъл и неговото изящно изпълнение, получаваме книга, която не просто служи за реализиране на удоволствието на поезията, но и разкрива пред нея нови хоризонти, които все още остават неусвоени от българската лирика... Митко Новков

Ключови думи: Кафепоеми, Пламен Дойнов, поезия на Пламен Дойнов, стихотворения на Пламен Дойнов