Обичта към книгите и пътешествията обединява тези три наглед отделни, но преплетени една в друга истории - "Облакът Кукуландия" е триумф на въображението и емоцията, история за няколко смели деца от различни времена, чийто живот се променя необратимо.

За българските читатели "Облакът Кукуландия" е специална книга, защото един от шестимата главни герои е българин. Това е малко условно, защото той всъщност живее в османската империя през ХV век, но е роден в днешните Родопи и някои от имената и топонимите в неговата история са български. Романът на Доер преплита историята на Омеир от Родопите и неговата гръцка съпруга Ана, на живеещите в наши дни Зено и Сиймор, както и историята на едно малко момиче, живеещо на космически кораб, отвеждащ някога и нанякъде последните оцелели от земята, унищожена от хората. Онова, което свързва всички тези герои е една книга, разказваща за приключенията на пастира Етон. Измислената история на Етон, който стига до приказни земи, за да разбере че от дома по-хубаво няма, е като златна нишка в цялата книга, осветяваща с фантазия и надежда живота на героите.


С типична за американските автори прецизност Антъни Доер описва всички герои и места с интересни малки детайли, успява да поддържа много добро темпо на историята и е сместил всякакви необходими малцинства - сред героите има инвалид, чернокож и гей. Всички те са описани с нежност и внимание, така че историята е пленителна и се чете с голямо удоволствие.
Тринайсетгодишната Ана живее зад могъщите непревземаеми стени на Константинопол, но дори тя знае, че някогашната империя наближава своя гибелен край под заплахата от османските завоеватели. Неутолимото й любопитство я тласка да се научи да чете, а в древния град, приютил вековно знание, тя открива смайващата книга "Облакът Кукуландия" на Антоний Диоген. В нея се описва невероятното пътуване на пастира Етон, който мечтае да се превърне в птица, за да отлети до утопичен райски град в небето.
В книгата Ана открива бягство от страховитата действителност - пред стените на Константинопол армията на султан Мехмед II се готви да изпълни голямата мечта на амбициозния османски владетел. Сред безбройните орди своето място под слънцето търси и младият българин Омеир, родом от Родопите, който е смаян от всичко около себе си и не подозира, че съдбата му е обвързана с тази на младото момиче.
Пет века напред в една библиотека в щата Айдахо стар преводач на име Зено поставя пиеса по това, което е оцеляло от историята на Антоний Диоген. Той е научил гръцки като военнопленник, но не подозира, че драматичните събития в живота му далеч не са приключили. Заедно с децата, които играят в пиесата, ще се окажат заложници на едно объркано момче, което е поставило бомба, за да защити природата от посегателствата на хората.
А в не толкова далечното бъдеще на борда на междузвезден кораб самотната Констанс е последната оцеляла от екипажа, натоварен да намери нов дом за човечеството. Нейният баща й е разказвал историята за пастира Етон, а сега тази древна легенда ще я отведе до невероятната истина, дълбоко скрита зад всичко, на което е била учена.
. Антъни Доер обединява в едно минало, настояще и бъдеще, а неговите герои, точно както тези от обичаната "Светлината, която не виждаме", са мечтатели, които откриват, че най-голямото приключение е всъщност самият живот....


Антъни Доер (на английски: Anthony Doerr) е американски писател на произведения в жанра драма, исторически роман и документалистика.
Антъни Доер е роден на 27 октомври 1973 г. в Кливланд, Охайо, САЩ. Там завършва частна мъжка гимназия през 1991 г. Следва в колежа "Боудойн" в Брунсуик, Мейн, където получава магистърска степен по история през 1995 г. Получава магистърска степен по изкуства от Държавния университет "Боулинг Грийн" в Охайо.
След дипломирането си работи в Африка и Нова Зеландия. Заедно с работата си започва да пише разкази. Първият му разказ е публикуван в списание "Атлантик" през 2001 г.
Дебютният му сборник с разкази "Колекционерът на черупки" (The Shell Collector) е издаден през 2002 г. За него е удостоен с множество награди: през 2002 г. получава наградата "О. Хенри" за разказа "Жената на ловеца", а през 2003 г. същата награда за разказа "Колекционерът на черупки", наградите на Barnes & Noble, на Римската академия, на Охайона, и наградата Young Lion на публичната библиотека в Ню Йорк, и стипендия "Гугенхайм". Сборникът е обявен и за книга на годината от Американската библиотечна асоциация. През 2016 г. разказът "Колекционерът на черупки" е екранизиран в едноименния японски филм.

Първият му роман "Относно Грейс" е издаден през 2000 г.

През 2007 г. са издадени мемоарите му "Четири сезона в Рим" (Four Seasons in Rome) за времето, около година, прекарано в Рим със семейството му. В периода 2007 - 2010 г. е резидент писател в щата Айдахо.

През 2008 г. получава наградата "О. Хенри" за разказа "Село 113".

През 2014 г. е издаден романът му "Светлината, която не виждаме". Историята среща съдбите на Мари-Лор, която ослепява и става ключов агент на Съпротивата като радист през Втората световна война, и Вернер Пфениг, радио специалист, който е изпратен на фронта от нацистите, за да засича радиопредаванията на Съпротивата. Радиовълните свързват живота им, дълго преди те да се срещнат, а един мистериозен камък е в полезрението на Гестапо. Романът става бестселър №1 в списъка на "Ню Йорк Таймс". Получава наградата "Пулицър" за художествена литература за 2015 г. и с медала "Андрю Карнеги" за 2015 г. за отлични постижения в художествената литература.

Освен художествена литература пише рубрика за научни книги за "Бостън Глоуб" и е сътрудник на онлайн списанието "Морнинг Нюз". Преподава и в програмата за магистърска степен по творческо писане на държавния университет в Бойзи.

Антъни Доер живее със семейството си в Бойзи, Айдахо.