For my son

David Howard Spring

За особеностите на екземпляра

Състояние:: Добро
Забележка:: Книгата е допълнително подвързана, на титулната страница е написано от двете страни с химикал, не засяга текста, липсват страници от 3 до 8, страница 9 е, от която започва романа, е залепена с тиксо за страница 2.
Език:: Английски
Наличност:: 1 бр.

За изданието

Година:: Без година
Език:: Английски
Страници:: 640
Категория:: Чужда проза
Ширина (мм):: 110
Височина (мм):: 180
Дебелина (мм):: 21

My Son, My Son opens in working-class Manchester in the 1870s and stretches through the aftermath of World War I. In places it reminded me of W. Somerset Maugham and George Gissing, but the most obvious debt is to Charles Dickens. Like a Dickensian urchin, William Essex escapes his humble situation thanks to a kind benefactor. His father walked out on their large family and his mother was a lowly washerwoman. William remembers the shame of poverty: "young as I was, I hated the circumstances of my life. I hated the carrying of bundles of washing. I hated the turning of the mangle, and most of all I hated the close compression of a life that threw us all upon one another by day and night, and made us bite and snarl, and gave no one the chance to be alone." At age 12, William has the good fortune to be noticed by Reverend Oliver, who offers him lodging and employment as a general dogsbody. After Mr. Oliver’s death, he moves on to office work. Soon Mr. O’Riorden, noticing William has brought no lunch to work, hears the whole story of his protégé’s sorry background and offers him a room in his own home. Over the five years that he lives there, William becomes best friends with O’Riorden’s son, Dermot, a fervid Irish Republican who venerates the 1867 Manchester Martyrs. Dermot goes on to make a name for himself in England in the field of furniture making and interior design, but "If ever I have a son, " he vows, "I’ll dedicate him to Ireland." Meanwhile William marries Nellie, the daughter of the baker for whom he drives a delivery van. It’s a mercenary decision made after he learns how much her father is worth; he freely acknowledges this, though it may colour readers against him. "It would be a comfortable sum for a man to have behind him if he wanted to write. ... In cold blood I made up my mind then and there to marry Nellie Moscrop." His career is similar: he writes for magazines and the theatre because it’s easy money, though he also becomes the novelist he feels he’s meant to be. William’s and Dermot’s are roughly parallel tracks. Their sons’ lives, however, are a different matter. Oliver Essex and Rory O’Riorden are born on the same day, and it’s clear at once that both fathers intend to live vicariously through their sons. As promised, Dermot will devote Rory to the Irish struggle, while William does his best to ensure that Oliver has everything he lacked as a child - "I want to realise in my son all I’ve missed myself." From the start, though, this approach backfires. Nellie accuses William of spoiling Oliver, and the boy’s seemingly inborn defiance swiftly advances into lying, cheating and schoolboy cruelty. When William is widowed, two new romantic prospects put him into competition with his own son, which only exacerbates the friction that has long lain between them. As the years pass, though, world events start to take the focus away from domestic circumstances. The First World War moves from rumour into reality, and things start heating up in Dublin too. Oliver goes off to war, while Rory joins the resistance in time for the Easter 1916 uprising. The Essex and O’Riorden families are inextricably linked in both love and war, and if some of the connections between them tend towards the melodramatic just think of this as a delicious taste of early-twentieth-century soap opera. A welcome burst of Dickensian humour comes through in the frequent trips to William’s second home in Cornwall. Heronwater is an idyllic holiday spot for both families, and while here they meet one of the novel’s most intriguing secondary characters, Captain Judas. Like Dickens’s Mr. Dick (from David Copperfield), he’s a mostly harmless madman whose obsessions spill onto reams of paper. Long since retired from a life at sea, Judas now spends his time elaborating anti-papist conspiracy theories. He also seems to think that Oliver is another Messiah. These Cornish breaks are a nice change of tone and pace from the rest of the novel, though the far-away bolthole later comes to have practical importance as well. Howard Spring (10 February 1889 - 3 May 1965) was a Welsh author and journalist. He began his writing career as a journalist but from 1934 produced a series of best-selling novels for adults and children. The most successful was Fame Is the Spur (1940), which was later adapted into a film starring Michael Redgrave, and later still a BBC TV series (1982) starring Tim Pigott-Smith and David Hayman. Spring (1889-1965) was raised in poverty in Cardiff and later made a living in Manchester as a journalist before moving to Cornwall. In total he published 14 novels, in addition to short stories, a three-volume autobiography, children’s books and plays. There are clear autobiographical traces in My Son, My Son. One of his most popular works (alongside Fame Is the Spur), it has been filmed twice. When first published in 1938, it was entitled O Absalom! However, considering Faulkner’s similar title, Absalom, Absalom! (1936), it was renamed. The reference is to the biblical account of King David lamenting the death of his son in battle. It’s not the only scriptural allusion Spring makes here. He also uses the Prodigal Son story as a motif ("How, even then, I would have outdone the father in the parable who, when his son was yet a great way off, ran! ") and has Oliver ironically quote the words God speaks to Jesus at his baptism, "This is my beloved son in whom I am well pleased." My Son, My Son struck me as an unusual window onto World War I, a subject I’ve otherwise wearied of in fiction. A straight line could be drawn between Great Expectations, Maugham’s Of Human Bondage, My Son, My Son, and Donna Tartt’s The Goldfinch: all four feature a simultaneously sympathetic and enraging protagonist who overcomes family difficulties to dream of fame and fortune. No mere period or local interest piece, this is a book for the ages. "Синът ми, синът ми" започва в работническата класа на Манчестър през 70-те години на 19-ти век и се простира през периода след Първата световна война. На места ми напомни за У. Съмърсет Моъм и Джордж Гисинг, но най-очевидният дълг е към Чарлз Дикенс. Като дикенсовски хлапе, Уилям Есекс се измъква от скромното си положение благодарение на един мил благодетел. Баща му напуска голямото им семейство, а майка му е скромна перачка. Уилям си спомня срама от бедността: "колкото и млад да бях, мразех обстоятелствата в живота си. Мразех носенето на вързопи пране. Мразех обръщането на хамала и най-вече мразех тясната близост на един живот, който ни хвърляше един върху друг денем и нощем, караше ни да хапем и ръмжим и не даваше на никого шанс да бъде сам." На 12-годишна възраст Уилям има щастието да бъде забелязан от преподобния Оливър, който му предлага подслон и работа като обикновен помощник. След смъртта на г-н Оливър той започва работа в офис. Скоро г-н О'Райърдън, забелязвайки, че Уилям не е носил обяд на работа, чува цялата история за жалкото минало на своето протеже и му предлага стая в собствения си дом. През петте години, в които живее там, Уилям се сприятелява със сина на О'Райърдън, Дърмот, ревностен ирландски републиканец, който почита Манчестърските мъченици от 1867 г. Дърмот продължава да си създава име в Англия в областта на производството на мебели и интериорния дизайн, но "Ако някога имам син", обещава той, "ще го посветя на Ирландия". Междувременно Уилям се жени за Нели, дъщерята на пекаря, за когото кара микробус за доставки. Това е скъперническо решение, взето след като научава колко струва баща ѝ; той открито признава това, макар че може да настрои читателите срещу него. "Това би била удобна сума, която един мъж да има зад гърба си, ако иска да пише. ... Хладнокръвно реших още тогава да се оженя за Нели Москроп." Кариерата му е подобна: той пише за списания и театър, защото това са лесни пари, въпреки че също така се превръща в романиста, който чувства, че е предопределен да бъде. Животът на Уилям и Дермот е горе-долу паралелен. Животът на синовете им обаче е съвсем различен. Оливър Есекс и Рори О'Райърдън са родени в един и същи ден и веднага става ясно, че и двамата бащи възнамеряват да живеят косвено чрез синовете си. Както е обещал, Дермот ще посвети Рори на ирландската борба, докато Уилям прави всичко възможно, за да гарантира, че Оливър има всичко, което му е липсвало като дете - "Искам да осъзная в сина си всичко, което съм пропуснал сам." От самото начало обаче този подход се обръща срещу него. Нели обвинява Уилям, че е разглезил Оливър, а привидно вроденото неподчинение на момчето бързо прераства в лъжи, измами и ученическа жестокост. Когато Уилям овдовява, двама нови романтични партньори го поставят в конкуренция със собствения му син, което само изостря дългогодишното напрежение между тях. С течение на годините обаче световните събития започват да отклоняват фокуса от вътрешните обстоятелства. Първата световна война преминава от слухове в реалност и нещата започват да се нажежават и в Дъблин. Оливър отива на война, докато Рори се присъединява към съпротивата навреме за Великденското въстание през 1916 г. Семействата Есекс и О'Райърдън са неразривно свързани както в любовта, така и във войната, и ако някои от връзките между тях са мелодраматични, просто си помислете за това като за вкусна примес от сапунена опера от началото на ХХ век. Добре дошъл прилив на хумор в стил Дикенс се проявява по време на честите пътувания до втория дом на Уилям в Корнуол. Херонвотър е идилично място за почивка и за двете семейства и докато тук те срещат един от най-интригуващите второстепенни герои в романа, капитан Юда. Подобно на г-н Дик на Дикенс (от "Дейвид Копърфийлд "), той е предимно безобиден луд, чиито мании се изливат върху купчини хартия. Отдавна оттеглил се от живота си в морето, Юда сега прекарва времето си в разработване на антипапистки конспиративни теории. Изглежда, че той също така смята, че Оливър е друг Месия. Тези корнуолски почивки са приятна промяна на тона и темпото от останалата част на романа, въпреки че далечното убежище по-късно започва да има и практическо значение. Хауърд Спринг (10 февруари 1889 г. - 3 май 1965 г.) е уелски писател и журналист. Започва писателската си кариера като журналист, но от 1934 г. създава поредица от бестселъри за възрастни и деца. Най-успешният е "Славата е стимул" (1940), който по-късно е адаптиран във филм с участието на Майкъл Редгрейв, а по-късно и в телевизионен сериал на BBC (1982 г.) с участието на Тим Пигот-Смит и Дейвид Хейман . Спринг (1889-1965) е израснал в бедност в Кардиф и по-късно се прехранва като журналист в Манчестър, преди да се премести в Корнуол. Общо той публикува 14 романа, в допълнение към разкази, тритомна автобиография, детски книги и пиеси. Има ясни автобиографични следи в " Сине мой, син мой" . Едно от най-популярните му произведения (наред със "Славата е шпората ") е екранизирано два пъти. Когато е публикувано за първи път през 1938 г., е озаглавено " О, Авесалом! " . Въпреки това, предвид подобното заглавие на Фокнър, "Авесалом, Авесалом! " (1936), е преименувано. Препратката е към библейския разказ за цар Давид, който оплаква смъртта на сина си в битка. Това не е единствената библейска алюзия, която Спринг прави тук. Той използва и историята за блудния син като мотив ("Как дори тогава щях да надмина бащата от притчата, който, когато синът му беше още далеч, избяга! ") и кара Оливър иронично да цитира думите, които Бог казва на Исус при кръщението му: "Този е Моят възлюбен син, в когото е Моето благоволение." "Синът ми, синът ми" ми се стори необичаен прозорец към Първата световна война, тема, от която иначе съм се уморявал в художествената литература. Може да се направи права линия между " Големите надежди", " За човешкото робство" на Моъм, " Синът ми, синът ми " и "Щиглецът" на Дона Тарт: и четирите представят едновременно симпатичен и вбесяващ герой, който преодолява семейните трудности, за да мечтае за слава и богатство. Не е просто исторически или местен интерес, това е книга за всички възрасти.