Ламята

Приказна повест

Николай Хайтов

За особеностите на екземпляра

Състояние:: Много добро
Забележка:: Минимални забележки. Много добре запазена книга.
Наличност:: 1 бр. - в това състояние и цена в този щанд. Други екземпляри от книгата

За изданието

Издателство:: Христо Г. Данов
Град на издаване:: Пловдив
Година:: 1970 г.
Език:: Български
Страници:: 159
Корици:: Меки
Художник:: Любен Зидаров
Категория:: Детско-юношеска литература
Дебелина (мм):: 10

Това стана през един горещ летен ден. Беше съвсем тихо, както е през всички най-горещи летни дни край кулата на болярина Калота в Трипетли. Нищо не подсказваше, че нещо има да се случи. Селяните се бяха пръснали по горите и ливадите на работа, а самият болярин спеше на хладовина в своята каменна кула. А заспеше ли той, никой не смееше да вдига шум, дори ковачът спираше да кове своите палешници и мотики, за да не разваля спокойния му сън. Дори пчеличките се страхуваха да жужукат с пълна сила, а жужукаха тихо, като че ли шепнешком, защото Калота не си поплюваше, не! Той беше накарал собственото му куче, най-страшното и силното, да сложат в един козиняв чувал и да го хвърлят от скалите в реката, защото през нощта се бе опитало да вие и бе обезпокоило с това нощната му дрямка. Стари хора бяха продумали тогава, че щом е вило кучето, то ще да е на прокоба, инак за какво може да вие едно куче, което носи сребърен околошийник с позлатени бодли? "Кучето - казваха старите - е усетило, че нещо ще се случи. Ето защо е вило! " Инак за какво ще вие едно куче, хранено от болярските кучкари само с живи петли?