Едно прочуто стихотворение на Збигнев Херберт:

СИЛАТА НА ВКУСА
За това не се искаше някакъв велик характер
за отказа ни несъгласието и упорството
имахме необходимия минимум смелост
но в основата си всичко бе въпрос на вкус
Да на вкус
в който са влакната на душата и хрущяла на съвестта

Кой знае ако по умело и по-красиво ни съблазняваха
ако постилаха розови жени плоски като нафора
или фантастични твари от картините на Йероним Бош
но какъв беше адът в онова време
мокра яма задънена уличка и пълна с убийци барака
наречена дворец на правосъдието
ракиен Мефисто с ленинска куртка
пращаше в районите внучетата на Аврора
момчета с картофени лица
много грозни момичета с картофени ръце

Реториката им беше същинско зебло
/Марк Тулий се обръщаше в гроба /
вериги от тавтологии няколко понятия като сопи
диалектика на палачи ни следа от изтънченост на мисълта
синтаксис лишен от чара на условното наклонение

Тъй есететиката може да помага на живота
не бива да се пренебрегва науката за красотата

Преди да се присъединим трябва старателно да изследваме
архетектурния облик ритъма на барабаните и свирките
официалните цветове непристойния погребален ритуал

Нашите очи отказваха да бъдат послушни
принцовете на сетивата ни избираха гордо изгнание

За това не се искаше някакъв велик характер
имахме насъщния мимимум смелост
но в основата си всичко бе въпрос на вкус
Да на вкус
който те кара да излизаш и с гримаса да процедиш подигравка
дори ако заради това ти падне безценния капител на тялото
главата"З.Х.

Това стихотворение е валидно и в днешния ден: да, за силата на вкуса става дума. Сблъсъкът между аморалните наглеци, вкопчани във властта си, и протестиращите по софийските улици не е само нравствен, но и естетически - тези властници са грозни. Не физически, разбира се, но духовно - липсва им достойнство, дух, кураж, истинност, чувство за отговорност, усет към красивото в човешкото поведение - и изобщо в човешкото битие.

Първо издание.

След сборника с есета "Варварин в градината" това е втората книга на Збигнев Херберт (1924-1998), излизаща в "Стигмати". Стоте стихотворения представят неговото късно творчество, което - наред с Милош, Ружевич и Шимборска - поставя водещите акценти в поетическите диалози на полската следвоенна литература.
Класицистичният дух съживява античността и преподрежда настоящето, за да може през тях свободно да се движи личният, полски, надвременен Пан Когито.

Збигнев Херберт (1924-1998 ) е полски поет, есеист, драматург. Херберт е създател на литературния персонаж Пан Cogito - личност, оплетена в мрежите на съвременността, но и с дълбоки корени в европейската култура и духовност. През 80-те години на ХХ век Збигнев Херберт е знаковата фигура на полската опозиция. Той е един от най-много превежданите полски поети, носител е на най-авторитетните международни литературни награди, многократно е номиниран за Нобелова награда. Херберт е кавалер на Ордена на Белия Орел. През 2007 г. Сеймът на Република Полша приема постановление, с което определя 2008 за Година на Херберт.

"Престой
Направихме престой в градчето
стопанинът накара да сложат масата на двора
първата звезда припламна и угасна
чупехме хляба
чуваха се само щурци сред лободите на вечерта
плач ала детски
освен туй суетене на насекоми хора
тлъст дъх на земя
седналите с гръб към стената
виждаха - виолетов сега - баира с бесилки

и гъстия бръшлян оплискал зида след екзекуцията

ядохме дълго
както винаги когато никой не плаща "