Вертепъ

Емил Зола

За особеностите на екземпляра

Състояние:: Много добро
Забележка:: Книгата е подвързана.
Наличност:: 1 бр. - в това състояние и цена в този щанд. Други екземпляри от книгата

За изданието

Издателство:: Сл. Г. Боневъ
Град на издаване:: София
Година:: 1942 г.
Антикварна:: Да
Език:: Български
Страници:: 376
Корици:: Твърди
Преводач:: от френски Георги Савчевъ
Категория:: Класика
Ширина (мм):: 150
Височина (мм):: 210
Дебелина (мм):: 27

"Вертеп" е седмият роман от поредицата "Ругон-Макарови" на френския писател Емил Зола. Авторът описва капиталистическата среда, в която живеят хиляди работници и техните семейства в Париж през режима на Луи Бонапарт. Романът започва с нерадостната съдба на Жервез, която е главната героиня в художествената творба. Всички по-главни събития са пряко свързани с нея, за да разкрият нейния интимен свят. Тя е пристигнала в Париж с любовника си Лантие и двете си деца Клод и Етиен. Животът ѝ протича през различни перипетии- ту радостни, ту тъжни. Първото ѝ разочарование е от Лантие. Някога тя е вярвала в тяхната любов. Той се оказва негодник от най-ниско равнище: пияница, развратник, дърдорко, грубиян, лентяй. Жервез се ужасява от мисълта, че може да изпадне в положението на хиляди други жени, които са превърнати в жалки отрепки от своите вечно пияни мъже. Но съдбата не пожелава това да стане и Лантие, като наистина оскотен човек, напуска Жервез, след което настъпва щастлив обрат в живота ѝ - макар и за кратко. Скромните мечти на Жервез - да има дом и работа - за известен момент се осъществяват. Тя се омъжва за Купо - също беден работник, който строи и поправя покриви. Започва най-радостният и незабравим момент в живота на Жервез. В началото на своя съвместен живот Жервез и Купо се трудят честно, правят спестявания, кроят планове, изпълнени са с решимост да се борят за скромното щастие на новосъздаденото си семейство. За определено време семейството живее много добре. Но падането от покрива на Купо по време на работа, внася драматичен обрат в живота и на двамата. Впиянчването на Купо идва някак незабележимо естествено. Малко по малко - първо осакатяването, после леността и накрая честото навестяване на пивницата. Неусетно неговата морална и физическа деградация стига до най-пагубните си форми. Неговото падение е и причина за разрухата на живото на Жервез. Зола сочи главно наследствения алкохолизъм и бедността като първопричини за трагичната съдба. В този период от живота на Жервез се появява Гуже - обикновен работник, телесно красив и силен, духовно и нравствено запазен. Тя е привлечена от този млад мъж. Той е лъч светлина, олицетворяващ красотата на чувствата. Но несръчна в изкуството да живее, отдаваща се на сладострастието, тя опропастява тези чисти чувства. Гуже е разочарован от нейните постъпки, тя разбива сърцето му. Любопитно е да се проследи как всеки един момент на разведряване в живото на главната героиня се помрачава от някакво събитие, което след време внася злощастен обрат. Когато Жервез, преуспяваща, горда с победата си над съдбата, подписва договора за наемане на гладачницата - нейната най-голяма гордост в живота, тя неволно става свидетелка на жестокото решение на наемодателя да изхвърли на улицата една неизплатила дълговете си наемателка. На дълго приготвяния обяд, с който трябва да отпразнува годишнината от настаняването в гладачницата и да ознаменува успеха си сред клиентите от квартала, като своеобразно напомняне за отминалите трудни дни се появява Лантие - поява, която може да се схване и като предизвестие за предстоящото ѝ падение. Темата на романа "Вертеп" е животът и съдбата на френските работници. Емил Зола е първият писател на Франция, който си поставя задачата да каже суровата, неподправена истина за хората на труда. Нито да ги унизи и очерни, нито да ги ласкае. Той създава един художествен документ, преливащ от дълбока трагична красота. Писателят разказва за един от крайните парижки квартали, където хората умират, преди да са живели. Зола показва средата на френската работническа класа и обяснява нравите на народа. Показва пиянството, разстройването на семейството, побоите, примиряването с всички срамни положения и всички нещастия, произтичащи от самите условия на работническото съществуване, от тежкия труд, от незаконните съжителства, от нехайството. Зола рисува много точна картина на битието на трудещия се с неговите неволи, разпуснат живот, груб език. Всички живеят под стряхата на мизерията; всички са стегнати в неумолимия обръч на нуждата и бедността. Зола центрира тъжния си разказ върху определен кръг хора, но съдбата на героите му е съдба на цялата работническа класа във Франция. Различни са формите и начините, по които протича животът на героите, но различията не премахват онова, което е общо, характерно за всички. В личната съдба е отразена общата съдба. Няма думи, които да обобщят покварата и снижаването на човека до животно. Една всяваща страх картина, която носи морална поука вътре в себе си. От неговия роман разбираме, че благоприятната обществена среда и волята на характера са ключът към благополучния живот. Във "Вертеп" аз исках да представя фаталния упадък на едно работническо семейство в зловредната среда на парижките предградия. След пиянството и лентяйството идат разслабването на семейните връзки, мръсотиите на претрупаното съжителство, постепенното забравяне на чистите чувства и после, като развръзка - срамът и смъртта. "Вертеп" е, сигурно, най-целомъдрената от моите книги; творба на истина, първият роман върху народа, роман, който не лъже и има дъха на народа. От "Вертеп" не трябва да са заключава, че народът е лош, понеже моите герои не са лоши - те са само невежи и покварени отъ средата на тежък труд и мизерия, в която среда живеят. Из предговора на Зола към първото издание на "Вертеп" (1877 г.) Емил Зола (2 април 1840 - 29 септември 1902) е влиятелен френски романист, основател и виден представител на натурализма ("природата, видяна през темперамента", по собствените му думи). Автор на прочути романи като "Терез Ракен" (1867), "Нана" (1880), "Жерминал" (1885) и други.