Радецки '66

Лиляна Лозанова

За особеностите на екземпляра

Състояние:: Много добро
Забележка:: Забележки по външната хартиена обложка.
Наличност:: 1 бр. - в това състояние и цена в този щанд. Други екземпляри от книгата

За изданието

Издателство:: Народна младеж
Град на издаване:: София
Година:: 1973 г.
Език:: Български
Страници:: 344
Корици:: Твърди
Художник:: Иван Кьосев
Категория:: Публицистика, документалистика
Ширина (мм):: 160
Височина (мм):: 200
Дебелина (мм):: 20

Книгата е с много богат черно-бял снимков материал. Посвещава се на пионерите, чавдарчетата и възрастните, взели участие в построяването на историческия кораб "Радецки". От май 1966 година историците и учителите вече разказват: "През май 1876 година Христо Ботев и неговата дружина завладяха "Радецки" и слязоха на Козлодуйския бряг. Тогавашното правителство отказа да купи кораба като ценна реликва. Но децата на България през 1964-1966 година със собствен труд събраха над 523 000 лева и отново построиха легендарния кораб "Радецки", запазиха го за бъдещите поколения. През 1906 година се родила идеята "Радецки" да бъде откупен от Виена и докаран в България, но когато Народното събрание се събрало да гласува това решение, по предложение на Димитър Петков, министър-председателят пада убит на бул. "Цар Освободител" и идеята е забравена. Параходът се използвал до 1918 година, след което през 1924 бил бракуван и унищожен. През 1964 година журналистката Лиляна Лозанова от вестник "Септемврийче", открива текуща сметка със. сумата 2,50 лева и подема кампания за неговото възстановяване в чест на 90-годишнината от гибелта на Христо Ботев. И се случва нещо, което днес звучи като фантастика: създава се национален щаб от корабостроители, инженери и архитекти, а 1 200 000 деца от цяла България предават 523 000 лева, събрани от билки и участие в трудови бригади. Корабостроителницата "Обуда" в Будапеща възстановява "Радецки" в автентичния му вид и на 30 май 1966 година при небивал ентусиазъм той е посрещнат на Козлодуйския бряг. По-късно човешката небрежност едва не го погубва, защото след обилен снеговалеж той потъва в лимана на Русе. С много труд и средства е изваден и отново обзаведен. През 1988 година се взема решение парната машина, за която няма резервни части, да бъде заменена с дизелови двигатели и корабът отново излиза в ремонт до октомври 1993 година. Днес той е в специално изграденото за него място край Козлодуй. "Дейността на музея от неговото създаване до наши дни можем да охарактеризираме само с една единствена дума - борба." Кораб "Радецки" осъществява едночасови пътувания в района на Козлодуйското пристанище с групи при максимален брой пътници до 100 души. Пътуванията се осъществяват по график, който е публикуван на страницата на НИМ - София. Заявки могат да бъдат направени на посочените телефони.