Фотоалмум от 15 ченобели картички с тройна обвивка
В албума има 15 снимки и един фотомонтаж от Джон Хартфилд.
Съставител Стефка Савова, художник Владимир Кръстев.
Тираж 16 500.
Стефка Савова - уредник на къщите на Георги Кирков, Димитър Благоев и Георги Димитров в София
Истинската история
Георги Димитров остава най-известният българин
130-ата годишнина от рождението му премина повече от скромно
"Струваше си да изчакам с отбелязването на поредната кръгла годишнина от рождението на Георги Димитров този път. Въпреки новите повеи при честване на юбилейни дати - отбелязването им да става по нов стил, традиционно рождението на генералния секретар на Коминтерна от 1935-1943 г., на генералния секретар на БКП от 1948-1949 г. и български министър-председател от 1946-1949 г., на "героя от Лайпциг", на "вожда и учителя на българския народ" бе отбелязано все пак на и около 18 юни. Не се забеляза никакво оживление около 30 юни, рождението му по нов стил.
Поне според съобщенията в средствата за масово осведомяване 130-ата годишнина от рождението бе отбелязана сякаш най-активно в Пловдив и Пловдивско. С изключение на проф. Искра Баева, историците на най-новото време се снишаваха през целия юни по въпроса. Никаква научна изява не беше отбелязана ни в музеите, ни в научните институти. (Моля за извинение, ако съм пропуснал някое събитие въпреки старателното ровене в мрежата.)
Не е като да няма какво да се проучва за Георги Димитров,
ако някой си мисли, че само защото трийсетина години изглеждаше, че всичко знаем вече за него. Всъщност, макар и не юбилейно, от средата на миналото десетилетие личността на Димитров предизвиква рязко засилен интерес, вече излязоха десетина научни монографии, които повече или по-малко имаха претенцията да разчистят десетилетните идеологически наслоявания при разчитане на образа му.
Изглежда, ще се наложи малко пояснение тука. Ако дълго време преглеждате, даже няма нужда да четете нищо повече от заглавията на чуждестранни исторически трудове, няма как да не установите, че България се споменава предимно по три повода (хронологически) - делото на светите братя Кирил и Методий и съдбата на техните най-близки ученици в България, движението на богомилите, продължава да се разработва научно и личността на Георги Димитров - участието му в Лайпцигския процес (1933 г.) и дейността му като генерален секретар на изпълнителния комитет на Коминтерна в периода 1934-1943 г. главно.
Димитров има не само безусловна световна известност. В доста дълъг период той е олицетворение на борбата с фашизма, символ на комунистическите идеи. Тази необикновена популярност започва като обикновена грешка на берлинската полиция, която на 9 март 1933 г. арестува Димитров поради външната му прилика с лице, което се е срещало с арестувания по-рано Ван дер Любе. Попов и Танев пък са арестувани, защото седят с Димитров на една маса в берлинска бирария. Георги Димитров остава най-известният българин, заема висок международен пост, единственият българин е, който има думата в световните политически процеси в своето време. Нито преди него, още по-малко след това, българин има такова влияние върху световния политически живот.
Истина е, че отбелязването на кръглите годишнини на историческите личности е, за да се направят идеите, противоречията и животът им достояние предимно на младите българи. Така става ясно, че тая задача е държавна предимно. Програмата за кои да е чествания се съставя с помощта на държавните органи - президент, правителство, обществени организации, ако има. В разглеждания случай обаче щеше да е нелепо да очакваме точно от тях някаква градивна деятелност за годишнината на Димитров. На днешните началници по тия места, както знаем добре вече, буйни ветрове и входирани клъстери им веят между ушите, а най-сложният свързан текст, който биха могли да проумеят без много усилия, е опростен превод на някоя сръбска чалга. Та за тях Димитров е съвсем непонятен. Прави сте, не можем да ги виним."
Иван Петрински
Ключови думи: Георги Димитров, Стефка Савова, фотоалбум, БРСДП, Пловдив, Перник, Варна, Септемврийско въстание, Лайпцески процес, Максим Горки, Москва, Коминтерн, конституция, СССР, Тодор Живков, БКП, 1948 г., Иван Петрински
