Влизане в кръга

Древни тайни на сибирска мъдрост, разкрити от руски психиатър

Олга Харитиди

За особеностите на екземпляра

Състояние:: Отлично
Забележка:: Нечетен екземпляр, незначителни забележки.
Наличност:: 1 бр. - в това състояние и цена в този щанд. Други екземпляри от книгата

За изданието

Издателство:: Епсилон
Град на издаване:: София
Година:: 1997 г.
Език:: Български
Страници:: 223
Корици:: Меки
Преводач:: Кристина Гечева
Поредици и библиотеки:: Енигма
Категория:: Културология и антропология
Ширина (мм):: 130
Височина (мм):: 200
Дебелина (мм):: 11

ПРОЛОГ. Бележка на автора. Това е верен автобиографичен разказ за един период от моя живот, в който странна поредица от обстоятелства ме отведе от работата ми в психиатрична болница в Новосибирск, Сибир, в серия от забележителни шамански преживявания и откровения, в исторически мистичен район на планината Алтай. С малки изключения всички събития в тази книга са се случили така, както са описани. Направила съм малки промени, за да запазя тайната на семейство и приятели. Частите, поставени отделно в курсив (писани в сегашно време), са взети направо от дневниците ми. Диалозите бяха запомнени и по-късно записани, доколкото е възможно най-достоверно. Рисунките, използвани в книгата, представляват татуировки на мумия, изровена от древен гроб в планината Алтай, както и други предмети на изкуството от същия гроб. "Най-сетне дъждът спря и облаците бързо се разпръснаха от силните ветрове от изток. Беше тихо и почти абсолютно тъмно зад прозореца. През отворената врата на балкона свежият бриз носеше в апартамента ми приятния мирис на мокри листа и влажен асфалт от нощната улица. Угасих светлината и излязох на балкона за последен поглед към вечерното небе. Целият град лежеше пред мен, напомняйки голям пътнически параход с ярко блестящи светлини от люковете от двете му страни. Но в действителност този сякаш огромен осветен град беше малка земна искрица, чиято светлина беше съвсем незабележима под хилядите ярки звезди, които трепкаха горе в ясната, спокойна нощ. Внезапно, както стоях до парапета на тесния балкон, вдишвайки мекия, ухаещ въздух, една от звездите започна да става по-голяма и по-ярка от другите. И тогава небето сякаш се разкъса на две, изви се силен вихър, сякаш фуния на огромно торнадо се приближаваше все по-близо и по-близо, изпълвайки цялото ми зрително поле. Чувствам някаква огромна, непозната сила да се приближава и зная, че съм отново призована към друго място, в друго време. Късно е да избягам и дори да се уплаша, въпреки че съм свикнала вече с "необикновеното" и не трябва да се страхувам..."