Хидроцентрала

Мариета Шагинян

За особеностите на екземпляра

Състояние:: Много добро
Забележка:: Почти отлично.
Наличност:: 1 бр. - в това състояние и цена в този щанд. Други екземпляри от книгата

За изданието

Издателство:: Профиздат
Град на издаване:: София
Година:: 1970 г.
Език:: Български
Страници:: 424
Корици:: Твърди
Преводач:: от руски Васил Каратеодоров
Художник:: Евгени Босяцки
Поредици и библиотеки:: Поредица "Зари"
Категория:: Чужда проза
Ширина (мм):: 138
Височина (мм):: 208
Дебелина (мм):: 30

"Хидроцентрала" е роман от съветската писателка Мариета Шагинян, публикуван първоначално през 1928 г. и издаден на български език. Книгата проследява ентусиазма на строители, покоряващи водна стихия, в контекста на ранното съветско планиране. Разказва за вдъхновения труд на група ентусиасти, изграждащи хидроцентрала, подчертавайки човешката воля над природата. "Хидроцентрала" e една епопея на градивния труд, в която е изобразен патосът на социалистическото преобразяване на съветската страна. "Хидроцентрала" обхваща огромното строителство, разгърнало се на река Мазника. В центъра на произведението стои група ентусиасти, труженици-строители, която с вдъхновен труд подчинява непокорната водна стихия на човешката воля. Романът се отлнчва с драматизъм на действието, с напрегнати събития, с цяла галерия от интересни характери, с поетично претворяване- на природата. Писателката с голяма сила показва как във всекидневните дела се ражда новата духовна красота и как в стълкновението на двата противоположни възгледа за живота - творческия революционен и стария собственически - побеждава волята да се върви напред, да се строи в големи мащаби, да се служи всеотдайно на родината в една обстановка, когато "качеството на труда се е изменило н народът е станал господар на своята страна". Наред с такива новаторски и по съдържание, и по форма произведения, като "Енергия" на Ф. Гладков, "Време, напред! " на В. Катаев, "Сот" на Л. Леонов и "Кара Бугаз" па К. Паустовски, този роман разкрива най-хубавите черти на човекa, носител на социалистическите идеи, превръщащ бедния край в могъща индустриална страна, устремена с вяра, с оптимизъм към очертанията на едно светло бъдеще. Романът е известен като едно от значимите произведения на социално ангажираната литература от този период. Съдържание/ Първа глава. През март 1928 година...23 Втора глава. Вечеря със завръзка...38 Трета глава. Утрото...58 Четвърта глава. Железницата...84 Пета глава. Хидростроят...110 Шеста глава. Съденето на работника...136 Седма глава. Архивата...167 Осма глава. Героинята на романа...191 Девета глава. Планината Котка...220 Десета глава. Проектът на Мизингес...251 Единадесета глава. Маркс и Вайтлинг...284 Дванадесета глава. Прииждането...312 Тринадесета глава. Проучвателната група...340 Четиринадесета глава. РКИ в участъка...365 Петнадесета глава. Мостът...388 Шестнадесета глава. Хидроцентралата...408 Мариета Шагинян (Мариэтта Сергеевна Шагинян), руска поетеса, прозаик, публицист, изкуствовед от арменски произход, е родена на 21.03./02.04.1888 г. в Москва. Публикува в московския печат от 1906 г. Завършва историко-филологическия факултет на Висшите женски курсове (1912), от 1912 до 1914 г. учи философия в Хайделбергския университет, след 1930 г. завършва Академията по планиране към Госплан. Кореспондент и специален кореспондент на вестниците "Приазовский край", "Черноморское побережье", "Трудовая речь", "Ремесленный голос", "Кавказское слово", "Баку", "Известий Петроградского Совета", "Правда" и "Известия". Член е на Управителния съвет на Съюза на писателите на СССР (1934), доктор на филологическите науки (1946), член-кореспондент на Академията на науките на Арменска ССР (1950), депутат към Моссъвет. Твори в направленията символизъм и социалистически реализъм. Една от първите съветски писателки на научна фантастика. Авторка е на стихосбирките "Первые встречи" (1909), "Orientalia" (1913) и др., на книгите с разкази и повести "Узкие врата" (1914), "Семь разговоров" (1915), "Перемена" (1922), "Агитвагон" (1923), на романите "Своя судьба" (1916), "Гидроцентраль" (1928), "Семья Ульяновых" (1938), "Месс-Менд" (1956), "Первая Всероссийская" (1965), на над 70 книги с поезия, проза, публицистика и литературознание, сред които "О блаженстве имущего" (1912), "Две морали" (1914), "Приключения дамы из общества" (1923), "Месс Менд, или Янки в Петрограде" (1924), "К и к" (1928), "Лениниана" (1937-1968), "Билет по истории" (1938), "Т. Шевченко" (1941), "Урал в обороне" (1944), "И. А. Крылов" (1944), "Коротко об Уилки Коллинзе" (1947), "По Советской Армении" (1950), "Дневник писателя" (1953), "Этюды о Низами" (1955), "Зарубежные письма" (1964), "Воскрешение из мёртвых" (1964), "Человек и Время" (1980) и др. Герой на социалистическия труд (1976). Член-кореспондент на Академията на науките на Арменска ССР. Лауреат на Сталинска награда трета степен (1951) и Ленинска награда (1972). Умира на 20 март 1982 г. в Москва.