Храбрият Азмун

Амурски приказки

Дмитрий Нагишкин

За особеностите на екземпляра

Състояние:: Добро
Забележка:: Запазена, със следи от времето.
Наличност:: 1 бр. - в това състояние и цена в този щанд. Други екземпляри от книгата

За изданието

Издателство:: Народна младеж
Град на издаване:: София
Година:: 1958 г.
Антикварна:: Да
Език:: Български
Страници:: 212
Корици:: Твърди
Категория:: Детско-юношеска литература
Формат:: 65/92/16

Храбрият Азмун Това се случило отдавна. Тогава нивхите (народност от далечния изток живееща по река Амур) правели каменни остриета на стрелите си. Нивхите в ония времена ловели рибата все още с дървени куки. ... В ония времена на самия бряг на Амур имало едно село. В него живеели нивхите – нито зле, нито добре. Дойде ли много риба – нивхите са весели, песни пеят, ядат и преяждат. Малко ли е рибата, слаб ли е уловът – млъкват нивхите, мъх пушат и стягат коланите. Ето какво с случило една пролет. Седят си веднъж момците и мъжете на брега, гледат във водата, пушат лулите си, мрежите кърпят. Гледат – плава нещо по Амур. Пет-шест, а може би и десет дървета. Вижда се, че хала някъде е повалила дърветата, а пороят така ги е преплел и счупил, че и със сила не можеш ги отдели едно от друго. Върху тия дървета се натрупала земя. Трева пораснала отгоре им. Цял остров -, плава. Гледат нивхите – на този остров одялан прът стърчи. ... На пръта червен парцал завързан, плющи във въздуха. Старият нивх Плетун казал: - Някой плава на „острова”. Издялан прът е забил – да го пази от зли очи. Ще рече за помощ моли. - Слушат нивхите – носи се плач на момченце. Плаче момченцето, та се залива от плач. ... Плавал островът. Все по-силно се чувал плачът. - Може ли нивхът да не помогне! – добавил Плетун. – Трябва да помогнем. Хвърлили момчетата въже с дървена кука накрая, закачили острова, притеглили го към брега. И що да видят – лежи едно момченце: беличко, пълничко, очичките му черни, като звездички блестят, лицето му широко – като пълна луна. А ръцете си момченцето стиска стрела и весло. Погледнал Плетун и казал, че момченцето ще бъде юнак, щом още в люлката се е уловило за стрелата и веслото, че нито от врагове, нито от труд ще се бои. - Ще го нарека мой син – казал той. – Ново име ще му дам. Нека се нарича Азмун. Взели нивхите Азмун на ръце и го понесли към дома на Плетун. Само че какво е това? ... С всяка крачка момченцето ставало все по-тежко. Казали на стареца: - Хей, Плетуне, твоят син на ръцете ни расте! Гледай! - Как няма да расте, щом е на родна земя и в родни ръце! – отговорил Плетун. – Родната земя дава сили на човека. Верни били, изглежда, думите на Плетун, че родната земя дава сили: докато стигнат дома на стареца, и Азмун пораснал; до прага го носили мъжете, а като стигнали прага, той скочил от ръцете им и се изправил на крака, отдръпнал се – да стори път на по-старите, и едва тогава влязъл в къщата. „Ех, добри дела ще извърши момчето – помислил си Плетун, като гледал новия си син, - първом за хората мисли, а после – за себе си.” ... - Не е дошла рибата. Амур не дава риба. - Трябва да я измолим, татко. Как ще живеят нивхите без риба? ... Замислил се Азмун. Запушил бащината си лула. Три хамбара дим изпушил. Дълго мислил. После казал: - Ще ида при Морския старец Тайрнадз. В Амур няма риба, защото той е забравил нивхите. - Изплашил се Плетун: никой от нивхите не бил ходил при Морския старец. ... - Дали е по силите ти такъв път? – попитал Плетун сина си. Тупнал Азмун с крак. Потънал до пояс в земята – толкова бил силен. Ударил с юмрук в една скала – скалата се пукнала и от пукнатината бликнало изворче. Притворил очи – към далечната планина погледнал и казал: „В подножието на пещерата има една катерица, в зъбите си лешник държи, но не може да го прегризе. Ще и помогна!” Взел Азмун лъка, сложил му стрела, опънал тетивата и пуснал стрелата. Полетяла тя ударила лешника, който катерицата държала в зъбите си, разчупила го наполовина, без да докосне катеричката. - По силите ми е! – отговорил Азмун. Приготвил се Азмун за път. В пазвата си пъхнал торбичка с амурска земя, взел си нож и лък със стрели, въже с кука и една кокалена плочка-свирка си взел да си свири, ако му стане скучно по пътя. ... И тръгнал. Отправил се към морския бряг. Стигнал Малкото море. Гледа – от водата един морж пули очи срещу него, от глад ще пукне. Азмун извикал: - Хей, земляк, много ли път има до стареца? - Какъв старец ти е потрябвал? - Тарнадз, Морският старец! - Щом е морски, търси го в морето – отговорил моржът. Тръгнал Азмун по-нататък. Стигнал Охотско море ... над него чайки летят, пеликани крякат. ... - Хей, съседки, добър ли е ловът? Простите хора от глад измират. - Какъв ти лов! – отговорили му чайките. – Нали виждаш, че едва размахваме крила. Отдавна не сме виждали риба. Скоро ще дойде краят на нашият народ. ... Чайките казали: - Далеко в морето има един остров. Над този остров се вие дим. То не е остров, а покривът на шатрата на Тайрнадз, от комина излиза пушекът. ... Разотишли се момците по шатрите си. Оставили Азмун сам. Започнал Азмун да се изкачва по хълма. Стигнал половината и гледа – село. А в селото – само девойки. Преградили пътя на Азмун, не го пускат: - Старецът спи, не позволява да му се пречкат! Лепнали се за Азмун, галят се: - Не отивай при Тайрнадз! Остани при нас. Жена ще си вземеш, добре ще живееш. А момите – хубавици, една от друга по-красиви! Очите им ясни, лицата прекрасни, телата гъвкави, ръцете чевръсти. Толкова хубави били момичетата, та Азмун не на шега си помислил, че няма да му е зле, ако си вземе някоя от тях за жена. Размърдала се тогава в пазвата му торбичката с амурска земя. Спомнил си Азмун, че не за годеница е дошъл тук, а пък не може да се отскубне от момичетата. Сетил се той тогава, измъкнал от пазвата си мъниста и ги хвърлил на земята. Спуснали се девойките мъниста да събират – тогава Азмун видял, че вместо крака тия девойки имат риби опашки. Не били момичета, а тюлени! ... Хърка Тайрниадз, нищо не чува. ... Сетил се Азмун за кокалената си плочка – кунгахкеи, измъкнал я от пазвата си, стиснал я със зъби и започнал да я раздвижва с език. Кунгахкеи забръмчала, закънтяла, засвирила, ту като птичка чурулика, ту като ручей ромони, ту като пчела жужи. Тайрнадз не бил слушал такава музика. Какво е това? Размърдал се, надигнал се, разтворил очи, подвил нозе и седнал. ... - Бащице, помогни на нивхите – прати им риба! Измират нивхите от глад, бащице. И на – изпратиха ме да те моля за помощ. ... И заживели нивхите добре. Пролет и есен идвала рибата.

Ключови думи: Храбрият Азмун, Амурски приказки, Д. Нагишкин