"Ванка" е разказ от 1886 г. на Антон Павлович Чехов.
Разказът е публикуван за първи път в брой 354 (25 декември; нов стил: 7 януари 1887 г.) на вестник "Петербургская газета", брой от 1886 г., в раздел "Коледни разкази", подписан от А. Чехонте (А. Чехонте).
В леко преработена версия е включен в сборника от 1888 г. "Разкази" ("Рассказы", Санкт Петербург) и се появява непроменен във всичките му преиздания от 1888 до 1899 г. Той попада в сборника "Деца" ("Детвора", 1889), за да бъде възпроизведен непроменен във второто и третото му издание (1890, 1895). През 1900 г. се появява с неоторизирани съкращения в детска христомания "Золотые колосы" ("Златни шипове"). Чехов включва разказа в том 4 от своите "Събрани съчинения", издадени от Адолф Маркс през 1899-1901 г.
В навечерието на Коледа деветгодишният Ванка, чирак в московската работилница на обущаря Алячин, тайно пише на дядо си Константин Макарич, молейки го да го върнат обратно в селото. Останал сирак и изпратен в Москва три месеца по-рано, той разказва за глада, побоите и подигравките в домакинството. Докато пише, си спомня селския живот. Спомня си фермата, в която е работил дядо му, кучетата и добротата на готвачката Олга Игнатиевна, която го е научила на практически умения. Той адресира писмото просто: "До селото, до дядо ми Константин Макарич" и заспива, представяйки си дядо си да го чете край печката.

Антон Павлович Чехов е руски писател и драматург, по професия лекар. Той е автор на множество къси разкази, както и на пиеси, оказали силно влияние върху драмата през XX век. За 26 години творческа дейност създава около 900 произведения, най-вече хумористични разкази, пиеси и повести, които се превръщат в класически произведения на световната литература. Много специалисти го считат за един от най-добрите автори на къси разкази в света. Чехов работи като лекар почти през целия си живот, докато пише своите литературни произведения. По негови думи "медицината е законната ми съпруга, а литературата е моя любовница". Чехов се оттегля от театъра след ужасните критики към "Чайка" през 1896 година, но пиесата е възродена от Константин Станиславски в Московския художествен театър, което кара Чехов да напише "Вуйчо Ваня", "Три сестри" и "Вишнева градина". Тези четири произведения са предизвикателство както за актьорския състав, така и за публиката, защото на мястото на обичайното действие Чехов предлага "театър на настроението" и "подводен живот на текста". Чехов започва да пише поради финансови причини, но с времето артистичните му амбиции нарастват и той прави нововъведения, които силно влияят на еволюцията на съвременния разказ. Първообразът му е методът на "потока на съзнанието" (повествователна техника), по-късно възприет от Джеймс Джойс и други модернисти, съчетан с отхвърляне на поуката в края на традиционната структура на разказа. Чехов не съжалява за трудностите, които създава на читателите, смятайки, че ролята на артиста е да задава въпроси, а не да отговаря на тях.