Джон Линдзи AM, FRSL (20 октомври 1900 г. - 8 март 1990 г.) е писател, роден в Австралия. Роден е в Мелбърн, но прекарва юношеските си години в Бризбейн . Той е най-големият син на Норман Линдзи и брат на писателя Филип Линдзи .
Джон Линдзи е роден на 20 октомври 1900 г. в Мелбърн, колония Виктория . Образованието си получава в гимназията в Бризбейн и в Университета на Куинсланд при Дж. Л. Мичи, който завършва с отличие от първи клас по гръцки и латински език. На 27 октомври 1922 г. в окръжния регистратор на Уейвъртън се жени за Джанет Бийтън, внучка на У. Б. Дали. Започва литературната си кариера през 1923 г. като поет с книгата "Фавни и дами", илюстрирана от баща му. [ През 20-те години на миналия век публикува разкази и стихотворения в популярното седмично списание " The Bulletin", както и редактира литературните списания "Vision" (с баща си Норман) и "London Aphrodite".

Линдзи основава, заедно с П. Р. Стивънсен и Джон Къртли, издателството Fanfrolico Press за качествени издателски услуги, първоначално в Северен Сидни . Той напуска Австралия през 1926 г., за да не се завърне никога повече.
Линдзи и П. Р. Стивънсен основават две краткотрайни списания, Vision и The London Aphrodite, които се издават от Fanfrolico Press през 20-те години на миналия век. През 30-те години на миналия век Fanfrolico Press престава да съществува. Линдзи описва това преживяване по-късно в автобиографичния си труд "Fanfrolico and After " (1962). Той се насочва политически наляво, пише за Left Review и се присъединява към Комунистическата партия на Великобритания в края на десетилетието, като става активист. Започва да пише романи, докато живее в Корнуол . Най-ранните романи на Линдзи се развиват в Древна Гърция и Римската империя; сред тях са "Първият любовник на Кресида" (1931), "Рим за продажба" и "Цезар е мъртъв" (и двете от 1934 г.). Историческата проза на Линдзи включва и "1649: Роман на годината " (1938), социалнореалистичен роман, който започва с екзекуцията на Чарлз I на Англия и изследва първата година от републиката през погледа на обикновените граждани. Той пише "1649" като антифашистки роман. Той си сътрудничи с Еджъл Рикуърд, наред с други.

По време на Втората световна война Линдзи служи в британската армия, първоначално в Кралския сигнален корпус . От 1943 г. работи за Военното министерство по театрални сценарии. През същата година започва афера с актрисата и активистка Ан Дейвис, която е обявена за брак, въпреки че Линдзи все още е омъжена. Ан е известна като Ан Линдзи. Ан умира през 1954 г.

След войната Линдзи живее в замъка Хедингам, където става обект на клевета и потискане заради комунистическите си позиции. Като плодовит писател, той публикува 169 книги, включително 38 романа и 25 тома преводи (от латински, гръцки, руски и полски), както и изследвания за изкуството, литературата, класиката, историята и политиката, биографии и автобиографии, написани от марксистка гледна точка.

Линдзи е бил вегетарианец през целия си съзнателен живот.
Линдзи е награден със съветския орден "Знак на честта" през 1967 г. и със званието почетен доктор на литературата от Университета на Куинсланд през 1973 г. Избран е за член на Кралското литературно дружество (1946 г.), на Австралийската академия за хуманитарни науки (1982 г.) и е назначен за член на Ордена на Австралия (1981 г.).