Това е първият роман на Антъни Фелпс. Книгата разказва за борбата на хаитянския народ срещу диктатора Дювалие и дълбоката драма на Хаити.
Управлението на фамилията Дювалие (1957-1986) е един от най-мрачните периоди в историята на Хаити, превърнал страната в синоним на диктатура, нищета и системно насилие. Този период бележи дълбока драма, чиито последици се усещат и до днес.

Антъни Фелпс (25 август 1928 г. - 11 март 2025 г.) е хаитянски канадски писател, чийто роман "La contrainte de l'inaché" е номиниран за литературната награда на генерал-губернатора за френскоезична художествена литература на наградите на генерал-губернатора през 2007 г.
Роден в Порт о Пренс, Фелпс посещава университета Сетън Хол, за да учи химия. Наред с Давертиж, Серж Леганьор, Ролан Морисо и Рене Филоктет, той е основател на писателския кръг "Хаити Литърер" и на литературното списание "Семанс" . Като противник на диктаторския режим на Франсоа Дювалие, той е принуден да напусне страната през 1964 г. и се установява в Монреал, Квебек, където продължава да пише и работи в телевизията и театъра. Неговите творби включват стихосбирките Été (1960), Éclats de silence (1962), Points cardinaux (1966), Mon pays que voici suivi de Les dits du Fouaux-cailloux (1968), Motifs pour le temps saisonnier (1976), La bélière caraïbe (1980), Même le soleil est nu (1983) и Orchidée nègre (1985); романите Moins l'infini (1973), Mémoire en colin-maillard (1976) и Haïti! Хаити! (1985, с Гари Кланг ); сборникът с разкази за деца Et moi, je suis une île (1973); и пиесата Le conditionnel (1968).

Фелпс печели наградата "Casa de las Américas" през 1985 г. за "Orchidée nègre". През 2016 г. той получава наградата "Prix Carbet de la Caraïbe et du Tout-Monde" за творчеството си.

Фелпс умира на 11 март 2025 г. на 96-годишна възраст.