Торбата с жълтиците

Ангел Каралийчев

За особеностите на екземпляра

Състояние:: Отлично
Забележка:: Отлично запазена книга.
Наличност:: 1 бр. - в това състояние и цена в този щанд. Други екземпляри от книгата

За изданието

Издателство:: Народна младеж
Град на издаване:: София
Година:: 1980 г.
Език:: Български
Страници:: 64
Корици:: Меки
Художник:: Тончо Тончев
Категория:: Приказки и легенди

Един старец отишъл в гората за дърва. Намерил едно кухо дърво, развъртял секирата и тупа-лупа, съборил го на земята. Като се заловил да го цепи, в кухината му намерил кожена торба, пълна с жълтици. Зарадвал се на късмета си, натоварил цепениците на колата, окачил торбата с жълтиците на ритлата и повел воловете към дома си. Вървял старецът и си мислел: - Намерих аз парите, но гората не е моя. И кухото дърво не е мое. Отде-накъде парите пък да са мои? Те са чужди. Ако съм човек на място, ще издиря стопанина им и ще му ги дам, защото от чужди пари прокопсия няма. Не щеш ли, насреща му се задал един сиромах човек, дрипав донемайкъде, разтревожен, запъхтян. - Откъде идеш, побратиме? - викнал сиромахът. - От гората - отвърнал дърварят. - Защо питаш? - Да си намерил нещо? - Намерих - кимнал с глава старецът. - Слава Богу! - зарадвал се дрипавият. - Аз, брате, имах само една юница, но ме натисна голяма сиромашия и реших да я продам. Отзарана я откарах на пазара, добра цена й дадоха, тръгнах си и де да знам как, по пътя съм изтърсил торбата с парите. Като луд съм тичал дотука. Къде е торбата ми?