Потомци

Художествена летопис

Гаврил Узунов

За особеностите на екземпляра

Състояние:: Много добро
Забележка:: Към отлично.
Наличност:: 1 бр. - в това състояние и цена в този щанд. Други екземпляри от книгата

За изданието

Издателство:: Народна просвета
Град на издаване:: София
Година:: 1969 г.
Език:: Български
Страници:: 421
Корици:: Твърди
Художник:: М. Увалиева
Категория:: Първи издания
Формат:: 59/84/16
Ширина (мм):: 145
Височина (мм):: 200
Дебелина (мм):: 28

... Разказвам за живота на родопските люде от втората половина на XVII-то столетие, откогато те бяха подложени на тежко народностно и вярско посягателство. И посвещавам този си труд на всички знайни и незнайни родопчани, които със свръхчовешки сили се съпротивляваха на това посягателство. Искам тази моя творба да бъде и паметник на последния български архиепископ в Родопа планина, Висарион Смолянски - по случай триста години от неговата смърт. Той беше зверски убит в 1669 лето, защото отстояваше героично достойнствата и свободата на българите .. Авторът * * * Гавраил Узунов (Гаврил Узунов), български писател, лекар, общественик, е роден на 5 февруари 1906 г. в село Пещера, Смолянска община, където израства. Той е най-малкото от петте деца на Никола и Шина Колаклиеви. Баща му бил прочут абаджия, поради снажната си фигура бил наричан от турците - Узун (Висок) Кольо. Майка му била известна с красотата си мома, за която дори се пеела песен: "Ти ли се, Шинко льо, хвалеше, хвалеше още форлеше, че имаш многу галници, галници и драговници..." В периода 1916-1918 г. Узунов учи в Ксанти, където работи баща му. След унизителните мирни договори за страната ни, в края на Първата световна война, семейството на абаджията Узун Кольо се прибира в родната планина. Скоро след това той умира. Гавраил учи в преместената в Райково гимназия. По настояване на близки и родственици, младият човек е записан да учи в Духовната семинария в Пловдив. Несъгласен с порядките там, той бяга и се връща в родния край, където учи отново в Райковската гимназия от VІ до ІV реален гимназиален клас. Продължава образованието си в Казанлъшкото педагогическо училище. След като го завършва, учителства две години в родното си село. Тегли заем от банката и заминава за Франция (гр. Монпелие) да следва медицина. Една година е там и се премества да учи в град Падуа (Италия). Още в студентските си години има публикации с научна и художествена тематика в чуждестранния печат. Завръща се в родината през 1936 г. Назначен е за участъков лекар в с. Чорбаджийско (Момчилградско). След година, по негово желание е преместен на същата длъжност в Райково. През 1938 г. поради нелегалната му дейност е уволнен. През пролетта на същата година се жени за Надежда Станева Михайлова. Тя също е лекар и поема неговия овакантен пост в Райково. Тук се ражда и дъщеря им Антоанета, бъдещ научен работник, доцентка, впоследствие завършила трагично живота си. На следващата 1939 г. младото семейство заминава за Пловдив. Д-р Узунов работи като стажант-лекар в Държавната болница и специализира - "Уши-нос-гърло". Участва във Втората световна война. След 9 септември 1944 г. е назначен за старши лекар в Държавната болница - Пловдив. Той е сред инициаторите и първите лекари на Университетската болница. От февруари 1948 г. е изпратен на работа в болницата на Трета армия в Шумен, на следващата година отново се завръща в Пловдив. От 1955 г. семейството му живее в София, а д-р Узунов е началник отделение "УНГ" в Общоармейската болница в столицата. На 55 г. се пенсионира със звание полковник от ВМИ-София. Отказва предложенията за работа в чужбина и се отдава на творческа дейност. Деен общественик и публицист, автор на множество статии по здравни и медицински въпроси, част от които са събрани в книгата му "В защита на здравето" (1947, издателство "Възраждане"). Има над 150 научни, популярни, политически, медицински и други статии и публикации. Поддръжник и съветник Узунов намира в лицето на Николай Хайтов. Автор на художествената летопис "Потомци" (завършен през 1963 г., издаден през 1969 г., ДИ "Народна просвета", второ издание - 1989, издателство на БЗНС). До 1972 г. са публикувани над 400 очерци, рецензии и изказвания за книгата, организирани са и над 34 обсъждания. Втората част на "Потомци" се съхранява в Държавен архив - Смолян и още не е издадена. Умира през 1994 г. биографията е по материали на Елена Стоянова

Ключови думи: Висарион Смолянски, история, Родопите, Османско владичество, ислям, християнство, Средновековие, България, Османска България