"Нова земя" на Иван Вазов е замислен от автора като продължение на романа "Под игото", също и като историко-битов роман, той все пак надхвърля тази своя роля.
Романът в действителност е на места дори хумористичен. Романът е за първи път публикуван през 1896 г. (с илюстрации от Антон Митов) и е опит да опише годините на Освобождението, събитията в първите години след Освобождението на България, Съединението на България, избирането на Александър Батенберг за управляващ, с някои елементи на включване на разказ за българската действителност и преди това.
Романът често е възприеман като "спорен" и не е приет добре от българските литературни критици тогава. Макар че има шест препечатвания веднага след годината на публикуването му, заради недобрите отзиви от някои критици се стига дотам, че авторът го изгаря (като Вазов казва за този период, че желанието му да твори спира и той не пише литература една година).
КРАТЪК СЮЖЕТ
Романът проследява преди всичко живота на Найден Стремски след бягството от Бяла Черква в периода от Освобождението до Съединението. Стремски, който е център на повествованието, разговаря основно с един доктор, (но също и с други лекари, дори когато срещата им е изобразена накратко):
"Ти право кажеш, докторе: нова земя, нова земя! " (Глава X. Тревогите на философа)
В този смисъл Нова Земя е и медицински роман, който отразява българското общество от Освобождението и неговите нужди от лекарска помощ заради освободителните борби и в същото време заради социално-политическата промяна, появата на българска политика и т.н.
Парадоксално или дори логично докторът има всъщност турски произход и името му е Догански.
***
Иван Минчев Вазов е роден на 27.06.1850 г. в гр. Сопот. Учи в родния си град, в Калофер и в Пловдив. Живее за кратко в Румъния, където срещата с хъшовете насочва младия поет към патриотично-граждански теми, на които остава верен цял живот. Работи като учител и преводач, включва се в различни родолюбиви начинания - преди и след Освобождението, за кратко е министър. Но основното му призвание - писателството - дава облика на живота му. След 1870 г. публикува поезия в периодиката. През 1876 г. излиза първата му стихосбирка "Пряпорец и гусла", следват "Тъгите на България" (1877), "Избавление" (1878), "Гусла" (1881), "Италия" (1884), "Поля и гори" (1884), "Сливница" (1885) и други. В прозата започва с мемоарите "Неотдавна" (1881) и продължава с "Повести и разкази в три тома" (1891-1893), романите "Под игото" (1894) и "Нова земя" (1896). Автор на първия български роман и на текстове, дали българската мярка за жанр и класичност във всички литературни жанрове - сред тях повестите ("Немили-недраги", "Чичовци"), комедиите ("Службогонци", "Вестникар ли? "), пътеписи ("Великата Рилска пустиня"), поемите ("Грамада")... Пише литературна критика, мемоари, стихове за деца; участва дейно в литературния живот, носейки цялата авторитетност на институцията писател. Част от огромното му творчество не достига качествата на изброените творби, което, както и динамиката на литературните процеси у нас, предизвикват групата на "младите" - около сп. Мисъл - да води литературна битка с народния поет. Сам себе си обявил за хроникьор на епохата, Вазов остава такъв до край. Текстовете му могат да се четат като поезия и като история на българите. Умира през 1921 г. сред всенародна почит и признание.
Ключови думи: Иван Вазов, Нова земя, роман, българска проза, история, класика, Освобождение
