Библия

Сиречь, Свещеното Писание на Ветхия и Новия Заветъ

За особеностите на екземпляра

Състояние:: Много добро
Забележка:: Дребни скъсвания по кориците. Дребни зацапавания вътре на малко места.
Наличност:: 1 бр. - в това състояние и цена в този щанд. Други екземпляри от книгата

За изданието

Издателство:: Х. Матеосянъ
Град на издаване:: Цариградъ
Година:: 1914 г.
Антикварна:: Да
Език:: Български
Страници:: 1020
Корици:: Твърди
Категория:: Религия

Цариградската Библия, известна още като Славейковата Библия (пълно оригинално название Библія сирѣчъ Священно-то писаніе на Ветхый и Новый Завѣтъ), е първият цялостен превод на Библията - новия и стария завет, на български език. Отпечатана е в Цариград през 1871 г. Жаждата за духовно просвещение сред българите е водеща сила на движението за самостоятелна българска църква в средата на XIX век. Но говоримият език е отишъл много далеч от църковнославянския, а гръцкият е масово неразбираем за българите. В основата на Цариградската Библия стои българският поет Петко Славейков. Цариграският му период започва през 1864 г. със задачата да преведе и редактира Библията на народния си език - дело, изключително важно и отговорно, както от религиозна, така и от езикова гледна точка. Този акт, като средство за самоопределяне на българския народ, намиращ се все още под османско владичество, е заявка и за църковна и политическа независимост. В столицата на Османската империя Петко Славейков развива журналистическа и издателска дейност, целяща надигането на свободолюбивия български дух. Неговите вестници и списания са найпопулярната и престижна трибуна сред българите. Това дава основание тъкмо на него да бъде дадена значима роля в първия български превод на Библията. Инициатива за превода Инициативата идва от Британското и чуждестранно библейско дружество, основано през 1804 г. в Лондон. Поставената цел е да се преведе Библията за християнските народи, включително и в Османската империя. Само 9 години по-късно с височайшето покровителство на император Александър I се основава "Руското библейско общество", председателствано от княз Голицин - най-влиятелната личност в императорския двор. Нелека е задачата на Британското и чуждестранно библейско дружество в лицето на мисионера Пинкертон още от 1815 г. да открие сътрудници в България. Причината е нежеланието на елинизираната Православна църква Библията да се превежда на български език. Православната църква е пряко подчинена на гръцката Патриаршия, а митрополитите са преобладаващо гърци, които не са заинтересовани от превода на Библията на говоримия език. Затова тази мисия се приема от евангелски мисионери, които работят в Цариград, и с прякото участие на първите мисионери в България след 1857 г. През 1864 г. Петко Славейков е поканен от Българското библейско дружество да редактира българския превод на Библията на източнобългарско наречие. Преводът е на разбираем език, откъснат от църковнославянския. Нов завет Текстът на Новия завет е готов през 1865 г. рез 1867 г. д-р Лонг отпечатва негово пробно издание в Ню Йорк. От лявата страна е църковнославянският текст, от дясната страна - на български език. Отделно се издава само българският текст. И двете издания са посрещнати много добре, което окуражава преводачите да продължат работата си. Стар завет Върху превода на Стария завет работи Константин Фотинов от 1852 г. (който умира от туберкулоза в Цариград през 1857 г.), а по-късно се включва и д-р Илаяс Ригс. Старозаветните книги пробно се издават в 3 тома: първият - 1860 г., с Петокнижието, вторият том - 1862 г., третият том - 1864 г. Текстовете на двата завета постоянно се преработват, особено в езиково отношение. По покана на д-р Лонг Петко Славейков се премества в Цариград през 1864 г. и започва да преработва преводът на Константин Фотинов, на източното наречие. Участието на Петко Славейков е изключително ценно и на него дължим гладкия и разбираем език на този превод. Неофит Рилски е родом от Банско, а Константин Фотинов от Самоков, където не се говори най-добрият български език.