"Майстори" е българска драма представена почти едновременно и излязла в близко време със "Старопланински легенди" на Йордан Йовков (1977), "Вечната и святата" на Елисавета Багряна (1927) и "Прозорец" от Атанас Далчев (1926). Нейният автор Рачо Стоянов я лансира през 1927 година. Още същата година по предложение на Николай Лилиев, режисьорът Николай Масалитинов в Народният театър открива сезона с нейна постановка.
Ситуацията в българското изкуство след Първата световна война създава сложна дилема пред творците. Постоянно разширяващите се международни връзки носят влияния от западноевропейските и руските модерни течения в литературата и изкуството чрез проявите на символизма и импресионизма, които се смесват и допълват от новите явления като експресионизма, кубизма, имажинизма и футуризма.
Тежката демографска и икономическа ситуация в страната водят до поява на националистически тенденции и стремеж към завръщане към мисията на българската жена, към богатата душевност на българите и народните традиции. Драмата "Майстори" практически се явява синтез на борбата между старото и новото, както в изкуството, така и в дребните детайли в бита на българското семейство.
Театралната пиеса представя във възвишен вариант живота и творческите тежнения на дряновските и тревненските майстори строители и марангози (дърворезбари) гурбетчии, които са отивали по далечни краища да строят и изографисват църкви, манастири, мостове и чешми, къщи и конаци на богати турци, българи и румънци. Забягнал по далечна чужбина, станал вече прочут майстор Живко се завръща у дома си. Започва борба с майстор Найден за новото в живота на майсторията и за сърцето на неговата стара любов Милкана.
Изпълнената с трагизъм битка, подобно на житейските битки, които води авторът Рачо Стоянов, конфликт, който би трябвало да се разреши от резбарския еснаф в състезание между двамата герои в драмата е решен от трагичната случайност на един револверен изстрел. Така пред олтара на изкуството бива положено и майсторството, и любовта, и дори самият живот.
Прототипи за създаването на пиесата са Димитър Ошанеца и Иван Бучуковеца и облогът между тях, сключен на 6 май 1808 г. в Трявна.
***
Рачо Стоянов Генов Дуфев е български писател, драматург и преводач.
Той е роден на 7 октомври 1883 г. в гр. Дряново в семейството на занаятчия. Учи в Априловската гимназия в Габрово до 1902 г. Установява се във Варна, където работи като чиновник. Впоследствие е актьор в пътуващ театър, коректор във вестник "Ден" (1904 - 1910), библиотекар в Народното събрание (1910 - 1914) и в БАН (1914 - 1926), журналист в редакциите на вестниците "Мир", "Македония" и "Знаме". Член на СБП.
Литературната дейност на Рачо Стоянов започва с интимна и социална поезия. За пръв път печата през 1904 г. в сп. "Летописи" - разказа "Човекът", който прави силно впечатление на Константин Величков и Антон Страшимиров. Сътрудничи на списанията "Летописи", "Демократически преглед", "Съвременник", на вестниците "Ден", "Македония", "Литературен глас" и "Литературен фронт".
Първият му сборник "Разкази" (1909) e посрещнат ласкаво от литературната критика. През 1927 г. Народният театър в София открива сезона си с драмата му "Майстори", написана през 1922 г. Още приживе на автора драмата е поставяна и в театрите на Белград (1936), Прага (1938), Загреб (1943). През 1936 г. публикува повестта "Майка Магдалина", наградена от БАН. Неговите стихотворения са издадени чак през 2010 г.
Превежда и художествена литература от руски, френски и английски език: Ръдиард Киплинг (романа "Ким"), Джек Лондон (романа "Мартин Идън"), Робърт Луис Стивънсън (романа "Островът на съкровищата"), Кнут Хамсун (романа "Редакторът Люнге", от руски), Фьодор Достоевски (повестта "Бели нощи"), Антон Павлович Чехов (повестта "Кащанка" и др.), Томас Карлайл ("Етика на живота: да се трудим и да не се отчайваме"), Марк Аврелий ("Към самия мене"), Луис Бромфийлд и др.
Заради голямата му самокритичност много романи, пиеси и повести остават незавършени, понякога прекъсвани на средата на изречението; известен брой разкази са или непубликувани, или незавършени. Много от тези творби не са издавани, а дневниците от архива на автора, наследен от сестра му и преместен в родния му град, са разпилени и частично изгубени. Сравнително пълно описание и анотирано издание в два тома на внимателно подбрани произведения правят през 1976 г. Атанас Смирнов и Георги Крънзов.
През 1986 г. е учредена Националната литературна награда "Рачо Стоянов", която се присъжда на всеки три години на творци за изключителния им принос към развитието на българската култура.
Умира на 12 януари 1951 г. (67 г.) в гр. София
Ключови думи: Рачо Стоянов, Майстори, драматургия, пиеса, театър, библиотека за ученика
