Една от 100-те най-често забранявани книги на XX век
Една от 100-те забележителни книги на всички времена
Истината е, че ти си чудовищен егоист. Ти си страхливец. Не те интересува кое е правилно и кое е погрешно, ти не уважаваш нищо друго освен своите най-лоши инстинкти.
Хари Енгстръм - Заека, е бивша баскетболна звезда от малък американски град, а славните му дни вече са отминали. На двайсет и шест, женен и с второ дете напът, той се чувства задушен от свят, към който сякаш не принадлежи. Затова... бяга.
Докато лъкатуши между дълга и желанието, между егото си и обществото, между сексуалния порив и семейните отговорности, Заека вярва, че ако ти стиска да бъдеш такъв, какъвто си, другите ще плащат за теб.
Кой може да каже кога сме преминали невидимата граница, която отделя собственото ни разбиране за справедливост от общественото? Вярата в личната ни правота - от правотата? И кой в крайна сметка поема отговорността за нашите грешки?
С романа "Заеко, бягай" Джон Ъпдайк се налага като безпогрешен хроникьор на живота на американското общество, изграждайки образ, разпознаваем и днес. Книгата поставя началото на прочутата му тетралогия, с която се утвърждава като един от най-важните романисти на своето време.
"Заеко, бягай" е обявен за един от 100-те най-добри романи на всички времена, а неговият автор е носител на многобройни отличия, сред които и наградата "Пулицър". За поредицата си с главен герой Заека самият Ъпдайк казва, че е "хроника на съдбата на моя герой и нашата страна."
***
Джон Хоуйър Ъпдайк (на английски: John Hoyer Updike) е американски писател, поет и критик.
Роден е на 18 март 1932 година в Шилингтън, квартал на град Рединг в Пенсилвания, като единственото дете в семейството на гимназиален учител. В родния си град живее и учи до навършване на 13 години. По-късно следва в Харвардския колеж и го завършва със "summa cum laude" през 1954 г. Като първокурсник в Харвард дели обща стая в общежитието с Кристофър Лаш. След Харвард постъпва в школата за живопис и изящни изкуства "Ръскин" - в Оксфорд (Англия). Тогава е амбициран да стане карикатурист.
От 1955 до 1957 г. работи в списание "Ню Йоркър", като сътрудничи с къси разкази, хумористични есета, стихове и поеми. Ранното му творчество отразява и влиянието на Джеръм Дейвид Селинджър ("A&P"); Джон Чийвър ("Сняг в Гринич Вилидж"); и модернистите Марсел Пруст, Хенри Грийн, Джеймс Джойс и Владимир Набоков. През това време Ъпдайк претърпява дълбока духовна криза. Страдайки от загубата на религиозната си вяра, той започва да чете Сьорен Киркегор и теолога Карл Барт. И двамата дълбоко повлияват на собствените му религиозни вярвания, които от своя страна фигурират на видно място в художествената му проза. Ъпдайк остава вярващ християнин до края на живота си.
През 1959 г. излиза романът му "Панаир в приюта за бедни", отличен с наградата на фондацията "Ричард и Хинда Розентал", присъдена му от Националния институт за изкуство и литература на Съединените щати. Широка популярност му донасят романите "Заеко, бягай", "Кентавърът" и "Вещиците от Истуик". Публикувал е 22 романа и още дузина сборници с разкази, освен това и поезия, литературна критика и детски книги. В произведенията му се разглеждат сексът, вярата и смъртта, и тяхната взаимовръзка.
Почетен доктор на Харвардския университет (1992).
Умира на 27 януари 2009 г. в болница в Дeнвър от рак на белите дробове.
Ключови думи: Джон Ъпдайк, Заеко, бягай, класика, роман, световна проза, преводна художествена литература
