Книгата е с отлично запазени страници, голям формат с твърди корици, цветни илюстрации.
В края на юли 1942 г. германците започват ликвидацията на Варшавското гето. Рано сутринта на 5 август опустява поредната сграда в гетото - едно от сиропиталищата. По масите остават канчетата с недопития чай, още топли, а край тях - трохи хляб. Но децата ги няма. Хитлеристите са ги изпратили на смърт.
С децата е бил и любимият им възпитател Хенрих Голдшмит, известен под псевдонимите Януш Корчак и Стария доктор. Той остава докрай със своите 200 питомци и загива заедно с тях в газовите камери на Треблинка. Така завършва животът на автора на двете книги за детето крал и реформатор "Крал Матиуш Първи" и "Крал Матиуш на безлюдния остров". Лекар по образование, Корчак се посвещава на възпитателна и педагогическа дейност. Денем е възпитател, а вечер пише. Развива своите възгледи за възпитнието в публицистични материали, педагогически трудове и художествени произведения.
Януш Корчак създава цялостна педагогическа система, която разработва главно в трудовете си "Как да обичаме детето" и "Правото на детето на уважение" и я прилага на практика в заведенията, където работи като възпитател. В художествените си творби Корчак вниква дълбоко в детския свят и предназначава книгите си "за млади философи", стреми се в тях да накара младия читател да се замисли върху смисъла и целите на живота...
***
Януш Корчак, 21 юли 1878 г. - 7 август 1942 г. (64 г.), е полски писател от еврейски произход, педиатър и застъпник за правата на децата. Избира да загине заедно със своите ученици през 1942 г. в концентрационния лагер Треблинка, макар че е имал възможността да се спаси. "Крал Матиуш Първи" е най-известната му творба.
Популярният автор и радиоводещ в предвоенна Полша Корчак е принуден да отиде във Варшавското гето, където продължава да се грижи за нуждите на сираци. Въпреки предложената му безопасност, той придружава децата, за които се грижи, в лагера на смъртта Треблинка през август 1942 г.
Роденият през 1879 г. под името Хенрик Голдсмит син на известен варшавски адвокат издържа семейството като писател, а името Януш Корчак взема от полската литература за псевдоним. През 1911-12 г. става директор на сиропиталището във Варшава и го управлява съгласно своите принципи, основаващи се на правата и достойнството на детето.
През 20-те и 30-те години на ХХ в. става изтъкната фигура в полското общество, известна с творбите си и излъчванията на тема детско образование и развитие. Неговите излъчвания са спрени заради нарастващия антисемитизъм след смъртта на Йозеф Пилсудки през 1935 г., но репутацията му на писател се запазва.
През 1940 г. заедно с останалите 350 000 варшавски евреи е принуден да живее в гето. Сиропиталището се мести с него в гетото първоначално на ул. "Хлодна", а после на ул. "Сиена". През лятото на 1942 г. децата в сиропиталището наброяват около 200. Дневникът на Корчак ясно описва и тежките условия, и неговата привързаност към нарастващия брой сирачета.
През август 1942 г. по време на "Голямата депортация" от Варшавското гето нацистите насочват вниманието си към сиропиталищата и ги разчистват едно по едно. Въпреки че му е предложена относителна безопасност, Корчак предпочита да придружи своите подопечни и ги повежда към умшлагплац - Umschlagplatz, откъдето са депортирани на 5 или 6 август 1942 г. Няма как да разберем защо е избрал да постъпи така, но в писанията си той винаги поставя нуждите на децата като върховни. В своя Дневник от гетото през май 1942 г. записва: "Градът отмива деца към мен, като малки мидички, а аз просто съм добър с тях. Не ги питам нито откъде идват, нито за колко дълго или накъде отиват - за добро или зло."
Ключови думи: Януш Корчак, Крал Матиуш Първи, литература за деца и юноши, книги за деца, приказки, повести, романи за деца
