Книгата съдържа разкази и приказки, с черно - бели илюстрации. Представлява сборник от увлекателни и образователни приказки, които запознават децата с живота на горските обитатели, птиците, насекомите и животните. В основата на водещото произведение ("Горски къщички") стои историята на малката и пъргава лястовичка Бреговушка.
Сюжетът: Бягайки от хищен сокол, Бреговушка се изгубва далеч от родния си дом край реката. Тъй като нощта наближава, тя трябва бързо да си намери подслон.Пътешествието: По пътя си тя среща различни горски обитатели и разглежда техните домове. Гостува на птици като зуек, гълъб, голям гмурец (чомга) и авлига.Поуката: Лястовичката установява, че всяка животинка строи дома си по уникален начин - едни нямат покрив, други нямат стени, а трети дори плават по водата. Нито една чужда къщичка обаче не може да замени нейния собствен уютен дом, издълбан в стръмния бряг.
***
Виталий Валентинович Бианки (на руски: Вита́лий Валенти́нович Биа́нки; 11 февруари 1894 г., Санкт Петербург - 10 юни 1959 г., Ленинград) е популярен руски детски писател и плодовит автор на книги за природата.
Бащата на Бианки е Валентин Бианки (1857-1920), орнитолог и куратор в Зоологическия музей на Руската академия на науките. Тримата му синове са били у дома си в залите му. По време на лятна ваканция Виталий Бианки отива на първото си пътуване в гората и става страстен любител на дейности на открито. Завършва катедрата по естествени науки на Физико-математическия факултет на Петроградския университет през 1916 г. със специалност орнитология, както и обучение по изкуство в Санктпетербургския художествен институт, където помага в рисуването на растения и животни.
Бианки служи в армията през 1916 г. и се присъединява към Партията на социалистите-революционери през 1917 г. През 1917 г. се премества в Бийск, където е принуден да се присъедини към армията на Колчак. Дезертира и живее под фалшиво име "Виталий Белянин" до евентуалното отстраняване на режима на Колчак. Двойното му име Бианки-Белянин остава в паспорта му до края на живота му. Работи в Комисията за защита на паметниците на Царско село и през пролетта на 1918 г. е изпратен в Сибир и Волга, където през лятото на 1918 г. работи в Самара за вестник "Народ" .
След като Съветите идват на власт, Бианки работи в Бийск в Министерството на образованието на регионален музей, където е директор. Работи и като учител в Коминтерн III. Арестуван е два пъти през 1921 г. и от страх от по-нататъшни арести, през 1922 г. премества семейството си в Петроград .
Бианки участва в научни експедиции по Волга, Алтайския край, Урал и Казахстан и донася оттам обилни научни бележки, за които пише: "Те лежаха като мъртва тежест върху душата ми. Те - както в Зоологическия музей - бяха среща с многобройните мъртви животни в сухите летописи на фактите, беше гора, животните застояха в неподвижност, никакви птици не летяха и не пееха. После отново, както в детството, мъчително исках да намеря дума, която да ги съживи, магически да ги принуди да оживеят."
През 1923 г. Бианки започва да публикува природен календар в ленинградското списание "Врабче" (по-късно "Нов Робинзон "). Това издание става прототип на по-късните му горски вестници, издавани всяка година (1927 г.). През тези години той се свързва с литературен клуб, където се събират писатели на детска литература. В него участват писателите Чуковски, Житков и Маршак. Скоро след това разказът му "Червеното врабче пътува" е публикуван в списание "Врабче". Първата публикувана книга на Бианки за деца е озаглавена "Чий нос е по-хубав? " (1923 г.). Неговият обемист "Горски вестник за всяка година " (1-во издание, 1928 г.) е своеобразна енциклопедия на горския живот и горските обитатели.
В края на 1925 г. Бианки е арестуван отново по подозрение в подривна дейност и осъден на три години заточение в Уралск. През пролетта на 1928 г. е освободен, за да се върне в Ленинград. През ноември 1932 г. е арестуван отново, но е освободен след три седмици и половина поради липса на доказателства. През март 1935 г. е арестуван като "активен член на въоръженото въстание срещу съветската власт" и отведен в Актюбинска област, но е освободен след застъпничеството на бившата съпруга на Максим Горки, Екатерина Пешкова. През 1941 г. се завръща в Ленинград. Поради влошено здраве не е призован да служи в армията за Втората световна война, а е евакуиран в Урал. След войната се завръща отново в Ленинград.
Творчеството му се състои от над триста разказа, приказки, повести и статии, които съставляват 120 книги. Един от неговите ученици и последователи е Николай Сладков, автор на книги за природата.
Витали Бианки почива на 28 май 1959 г. (на 65 години) в Ленинград и е погребан в Богословското гробище.
Ключови думи: Виталий Бианки, Горски къщички, литература за деца и юноши, книги за деца, приказки, повести, романи за деца
