Христо Динев Стойков е български писател и редактор, творил главно в областта на детско-юношеската литература.
Роден е в 1907 година в българския южномакедонски град Дойран, тогава в Османската империя. По време на Първата световна война родният му град е почти напълно разрушен в 1916 година и по-голямата част от населението, включително и семейството на Христо Стойков, се изселва в България. Стойкови се установяват в Горна Джумая (днес Благоевград).
Като ученик разпространява нелегална литература и в 1923 година е изключен от всички училища в страната. Две години по-късно му е позволено да продължи образованието си. Заради преследването от местните власти се преселва в София. Известно време работи като служител, а след това заминава за френската столица Париж, където учи две години медицина.
Христо Стойков започва да пише като гимназист, но първите му сериозни разкази са публикувани в 1930 година, на литературната страница на вестник "Девойче". След завръщането си от Франция е сътрудник на вестник "Новости", "Земя", "Хоризонт", "Обзор", "Победа", "Литературен час", "Светлоструй", "Адам и Ева", "Мисъл", "Пладне", на списание "Стожер", на което е и съредактор, "Съвременник", "Българска книга", "Нова картинна галерия", колективния сборник "Ведрина" и други. Пише за деца от 1936 г. Издава книгите "Хвърком" (разкази, 1930), "Железния кръст" (разкази, 1933), "Момичето от града" (повест, 1933), "Червеният картон" (разкази, 1934), "Вражда" (повест, "Светлоструй", 1937), "Врабците" (1941) и други. През 30-те години на XX век създава социални романи: "Обратната страна", "Веселина Иоакимова", повестта "Вуйчо ми". От 1936 до 1942 година е редактор на седмичното списание "Бразда", занимаващо се с обществени, културни и стопански теми.
След Деветосептемврийския преврат (1944) се насочва към детската литература: сътрудничи на детски издания ("Славейче", "Дружинка") и пише главно за деца. Негови книги за деца и юноши са "Лагер край морето" (1961), "Петленцето Пъструшко" (1961), "Откършеното клонче" (1963), "Юлкините гостенчета" (1964), "Немирното кученце" (1965), "Момчето с гълъбите" (1965), "Момчета от нашия край" (1968), "Сърненцето на баба Лина" (1971), "Дребосъчето" (1970), "Маша и катеричката" (1972), "Войнишки дъжд" (1972), "Милите хлапета на Париж" (1976), "Гост пристигна по роса" (1979), "Момчето тръгва на училище" (1985), "Волан за "Формула-1" (очерци, 1985), "Мечтатели" (1986), "Самохвалкото от Пирина" (1988).
Превеждан е на румънски и френски език.
Ключови думи: Христо Стойков, Дребосъчето, литература за деца и юноши, книги за деца, приказки, повести, романи за деца
