Без сенки

Атанас Наковски

За особеностите на екземпляра

Състояние:: Много добро
Забележка:: Отлично книжно тяло и корици, с дарствен надпис.
Наличност:: 1 бр. - в това състояние и цена в този щанд. Други екземпляри от книгата

За изданието

Издателство:: Български писател
Град на издаване:: София
Година:: 1970 г.
Език:: Български
Страници:: 215
Корици:: Твърди
Художник:: Людмил Чехларов
Категория:: Фантастика и фентъзи
Формат:: 84/108/32
Ширина (мм):: 135
Височина (мм):: 205
Дебелина (мм):: 10

Обединени от общата идея за контакт с пришълци от Космоса, четирите новели, представени в този сборник, са всъщност опит за надникване в реалния живот. Авторът разкрива един сложен свят от противоречия и конфликти, в който се движи съвременният човек, анализира неговия нравствен мир, търси моралните подбуди в неговите постъпки. *** Наковски, Атанас Фотинов (София, 31.08.1925 - София, 3.09.2014). Завършва гимназия в Силистра (1943) и икономически науки в Стопанския факултет в София (1949). Работи във в. "Студентска трибуна" (1947-1948) и Радио София (1949-1958). От 1958 завежда отдел "Белетристика" в изд. "Български писател", където е и главен редактор до 1975. Впоследствие е заместник-главен редактор в сп. "Септември" (1975-1986). Член на СБП. Наковски печата първия си разказ "В средата на април" във в. "Литературен фронт" (1945, № 41). Печата още във в. "Народна младеж", "Отечествен фронт", "Народна армия", в сп. "Пламък", "Младеж" и др. В тях Наковски се очертава преди всичко като белетрист - автор на разкази, очерци, новели, повести, в т.ч. и произведения за юноши. Предпочитанието към белетристичните жанрове постепенно му открива пътя към романа. В него той има най-сериозни и трайни постижения, някои от романите му претърпяват по няколко издания. Интересите му на романист и новелист са съсредоточени главно около проблемите на съвременния град ("Мария против Пиралков"), на влиянието на урбанизацията и научно-технически промени върху човешкия характер (сборникът с новели "Без сенки"). Сред основните черти на прозата му са интелектуалистичният подход към развитието на сюжета, следването на определена логика в противовес на артистичната непосредственост и неочакваните обрати. Художествените решения се определят повече от цялостността и дадеността на етическите възгледи, въз основа на които героите действат, отколкото на линиите и нюансите на психологическото им развитие. Голямото различие в етическите системи поражда конфликтността, която Наковски иска да изобрази ("Мария против Пиралков"). Въпреки това той не се отказва от психологизиране на персонажите си чрез лирически отстъпления и ретроспекции, разкриващи образите им в по-широк психологически ракурс ("Светът вечер, светът сутрин"). Наковски е автор и на фантастична и криминална проза. С фантастичните си новели и романи излиза от рамките на обществената и политическа действителност, търсейки решенията на нравствените и психологическите проблеми в по-широк спектър от художествените възможности. Криминалната му проза пък се ориентира по-директно към психологията, като интелектуалистичното конструиране на персонажите и сюжетите му дава възможност детайлно да осветлява вътрешните деформации в човешката личност. През 1956 Наковски е сред наградените белетристи за книги за деца и юноши ("За три дни" и "През пролетта"). Романът му "С любов и без любов, или "Разминаване на полюсите" получава І награда на конкурса за романи на съвременна тема (1988), а "Спирала" е отличен с наградата на СБП (1997). Превеждан на чешки и унгарски език.

Ключови думи: Атанас Наковски, Без сенки, новели, българска фантастика, криминална проза