Сравнително по-малко известен роман на Зола, невключен в представителното 6-томно издание на неговите "Избрани творби".
"Радостта да се живее" (оригинално заглавие: La Joie de vivre) е дванадесетият роман на големия френски писател натуралист Емил Зола, част от неговата мащабна 20-томна поредица "Ругон-Макарови". Публикуван за първи път през 1884 г., романът се отличава рязко от повечето произведения в поредицата. Вместо да се фокусира върху социални сблъсъци, индустриализация или политически борби, творбата е дълбок, интимен и психологически анализ на човешкото страдание, алтруизма и екзистенциалния песимизъм.
Действието се развива в изолираното и мрачно крайбрежно селце Бонвил в Нормандия. В центъра на историята е младата Полин Кеню (дъщеря на Лиза Макар и Кеню от романа "Търбухът на Париж"). След като остава сираче, Полин е изпратена да живее при своите роднини - семейство Шанто.
***
Емил Зола (на френски: Émile Zola) е влиятелен френски романист, основател и виден представител на натурализма ("природата, видяна през темперамента", по собствените му думи). Автор на прочути романи като "Терез Ракен" (1867), "Нана" (1880), "Жерминал" (1885) и др.
Емил Зола, основател и най-виден представител на натурализма, е роден на 2 април 1840 г. в Париж. Прекарва детството и юношеството си в Екс ан Прованс, където баща му работи като инженер. Преждевременната смърт на баща му го принуждава да прекрати учението и да започне да работи, за да се прехранва. През 1862 г. постъпва в издателство "Ашет" и това му дава възможност да опознае писателските среди в Париж. Започва журналистическа дейност и сътрудничи на различни френски вестници и списания. Първият значим роман на Зола, "Тереза Ракен", излиза от печат през 1867 г. и е определен като начало на ново литературно направление - натурализма. Изучавайки творчеството на Флобер и Балзак, както и теорията на Дарвин, писателят стига до заключението, че художествената литература трябва да пресъздава живота такъв, какъвто е, т.е. натуралистично. В периода 1870-1893 г. Емил Зола създава белетристичния цикъл "Ругон-Макарови", който включва 20 романа, сред които "Вертеп", "Нана", смятаният за върховно постижение "Жерминал", "Човекът звяр", "Пари" и "Разгром". В тях описва героите и средата с изключителен реализъм, разобличава лицемерието и низостта на френската буржоазия и това често предизвиква скандал и ожесточени критики от страна на консервативните и морализаторски среди. Емил Зола умира на 30 септември 1902 г.
Ключови думи: Емил Зола, Радостта да се живее, роман, френска литература, чужда проза, френска класика, световна проза
