Реалистите

Есета за писатели

Чарлс Пърси Сноу

За особеностите на екземпляра

Състояние:: Отлично
Забележка:: Незначителни забележки по обложката.
Наличност:: 1 бр. - в това състояние и цена в този щанд. Други екземпляри от книгата

За изданието

Издателство:: Народна култура
Град на издаване:: София
Година:: 1983 г.
Език:: Български
Страници:: 288
Корици:: Твърди
Преводач:: от английски Мариана Неделчева
Художник:: Димитър Трендафилов
Поредици и библиотеки:: Размисли
Категория:: Мемоари, биографии, писма
Ширина (мм):: 135
Височина (мм):: 205
Дебелина (мм):: 18

Какви заключения можем да направим от живота и творчеството на великите писатели - реалисти? Не би имало голямо значение, ако установим, че те почти всички са били много ниски и пълни хора, невероятно слаби по математика (изключения: Галдос по отношение на ръста и Стендал - на математиката). В крайна сметка има достатъчно много ниски пълни хора, дори и такива, които не ги бива в математиката, но далеч не всички те са чудесни писатели - реалисти. Може би ще бъде по-полезно да си припомним една-две истини, които според мен, изникват от текста. Тези писатели са били велики; но и великите писатели са писатели, те също са страдали от рисковете и слабостите на своята професия. Видяхме, че и те са се държали като всички други автори, нагаждали са творбите си така, че да отговарят на издателските потребности на тяхното време, често са се занимавали с неща, с които не би трябвало да се занимават, ако не ги е притискала нуждата за пари, а понякога са проявявали определена безпринципност. По-нататък, освен че приличат на другите писатели, великите писатели приличат и на другите хора. Никой от включените тук автори не може да бъде разглеждан като пример за подражание - с положителност не и Толстой, въпреки целия му стремеж към святост. Вероятно великите писатели много по-трудно от повечето други хора могат да станат примери за подражание по отношение на морала. Айнщайн обичал да казва, че пред всеки друг творчески акт, включително и своя собствен, предпочитал да е написал "Братя Карамазови". Но тогава той е нямало да съумее до такава степен да се отърси от податливостта на обикновените човешки същества към прегрешения. Великият писател трябва да живее с най-лошия, както и с най-добрия аспект на своята природа. Това не е лесен живот, а много често не е и хармоничен. Ако не друго, това поне трябва да научим, когато четем за тях. И накрая, има един въпрос, който трудно може да се отбегне. Възможно ли е днес да се напишат такива реалистични романи? Въобще ще бъде ли възможно това някога? Не съм сигурен, че бих могъл да дам оптимистичен отговор. Умишлено не говорих за реалистичните романи на нашето съвремие. Ние не можем да обхванем новата литература в перспектива, а една от поуките от литературната история е, че непосредствените мнения почти винаги са погрешни. Всеки премъдър литератор би трябвало да постави над бюрото си една табелка, на която да е написано, че Сент-Бьов е живял по времето на Стендал, Балзак, Флобер и Бодлер, но е имал доста ниско мнение за всеки един от тях. Аз бих се осмелил да направя предположението, че социалните условия в напредналите западни общества ни най-малко не са подходящи за написването на велики реалистични романи. Ако се размислим над миналото и над живота на писателите, включени в тази книга, ще стигнем до извода, че най-добрите условия за тази цел са: объркан, но активен социален живот, бушуващ около съответния писател; читателска публика, която може и да е малобройна, но да е готова да реагира, да оценява и да вярва, че наистина си струва да се изследват и харесват подобни романи; и преди всичко да съществува надежда по отношение на обществото и на индивида. В западните общества, или поне в някои от тях, първото условие е налице, но не и следващите две. Бих искал да не съм прав, но на мен ми се струва, че всички шансове са срещу нас. От друга страна, аз съм напълно убеден, че реалистичният роман е чудесна художествена форма, която в най-добрите си прояви е създала някои от най-ценните литературни произведения, познати на човека. По дълбочина и обхват той има такива постижения, каквито са немислими за всяко друго литературно изкуство. Затова вярвам, че макар например на Запад да се намира в състояние на покой, той почти сигурно ще се възроди отново - в други общества, на по-различен стадий на развитие от нашия, може би променен и освежен от други културни истории. Ще поема риска да кажа, че дори вече съзирам признаци за това, но за да докажа предположението си, ще трябва да напиша друга книга.

Ключови думи: Реалистите, Чарлс Пърси Сноу