А. С. Пушкин

Георги Германов

За особеностите на екземпляра

Състояние:: Много добро
Забележка:: В много добро състояние, здрава.
Наличност:: 1 бр. - в това състояние и цена в този щанд. Други екземпляри от книгата

За изданието

Съставител:: Георги Германов
Издателство:: Народна просвета
Град на издаване:: София
Година:: 1984 г.
Език:: Български
Страници:: 96
Корици:: Меки
Художник:: Петър Петрунов
Поредици и библиотеки:: Творчески портрети
Категория:: Литературни изследвания
Формат:: 60/84/16
Ширина (мм):: 145
Височина (мм):: 200
Дебелина (мм):: 5

Връзката между А. С. Пушкин и проф. Георги Германов се дължи на факта, че бележитият български литературовед и русист е един от най-изтъкнатите изследователи и преводачи на руския класик в България. Германов дълбоко анализира творчеството му и популяризира неговото наследство. Най-важните трудове и издания, свързани с тяхното сътрудничество, включват: • "Творчески портрети: А. С. Пушкин" (1984): Монография, издадена от изд. "Народна просвета", която разглежда живота, епохата и основните произведения на гениалния поет. • Литературни анализи и предговори: Германов е автор на послеслови към емблематични издания, като например романа в стихове "Евгений Онегин" (с превод на Григор Ленков), както и предговори към сборници с "Повести на Белкин" и "Дама пика". • Аналитични статии: Ученият е автор на важни трудове в българската русистика, изследващи ролята на Пушкин като родоначалник на редица литературни теми. *** Александър Сергеевич Пушкин (06.06.1799 - 10.02.1837) е велик руски поет и писател, родоначалник на новата руска литература. Роден на 26 май (6 юни н.с.) в Москва, в Немецка слобода. Баща му, Сергей Лвович, принадлежи към стар дворянски род; майка му, Надежда Осиповна, родена Ханибал, е внучка на Абрам Петрович Ханибал - "арапа на Петър Велики". Възпитан от френски гувернанти. Още като дете се запознава с руската поезия от Ломоносов до Жуковски, с комедиите на Молиер и Бомарше, съчиненията на Волтер и други просветители от XVIII век. Любовта към родния език му вдъхва баба му Мария Алексеевна Ханибал, отлично говореща и пишеща на руски, и бавачката му от народа Арина Родионовна. За ранното развитие на литературните наклонности на Пушкин спомагат литературните вечери в дома на Пушкинови, където се събират видни писатели. През 1811 г. Пушкин постъпва в току-що открития Царскоселски лицей - привилегировано учебно заведение, предназначено за подготовка по специална програма на висши държавни чиновници от децата на дворянското съсловие. Тук Пушкин за първи път се почувствал Поет: талантът му бил признат от другарите му в лицея, сред които са Делвиг, Кюхелбекер, Пушчин, наставниците в лицея, както и от корифеите на руската литература Державин, Жуковски, Батюшков, Карамзин. След завършването на лицея през юни 1817 г. с чин колежки секретар е определен за служба в Колегията на външните работи, където не работи и ден, изцяло отдавайки се на творчество. От този период се отнасят стихотворенията "На Чаадаев", "Село" и др., които, макар че не са публикувани тогава, са толкова известни, че, според И. Якушкина, " по онова време нямаше що-годе грамотен прапорчик, който не да ги знае наизуст". Още преди завършването на лицея, през 1817 г., започва да пише поемата "Руслан и Людмила", която завършва през март 1820 г. През май е заточен в Южна Русия, защото е "наводнил Русия с възмутителни стихове". Той пътува до Екатеринослав, където се запознава със семейство Раевски, после заедно с тях - в Кавказ, от там - в Крим, а през септември - в Кишинев, където живее в дома на генерал Инзов, наместник на Бесарабския край. В Кишинев Пушкин се запознава с бъдещите декабристи, много работи. За три години заточение създава "Кавказки пленник" (1821), "Бахчисарайски фонтан" (1823), "Затворник", "Песен за мъдрия Олег" (1822) - образци на романтичната и гражданска лирика - и много други стихотворения; започва романа в стихове "Евгений Онегин". През юли 1823 г. Пушкин пристига в Одеса. Сложните отношения с началника му граф Воронцов водят до това, че по молба на Воронцов поетът напуска Одеса, уволнен е от държавна служба и е изпратен в имението на майка му "под надзора на местното началство". Тук поетът живее уединено, общува само със съседите си - семейство Осипови-Вулф - и със своята няня, която му разказва приказки вечер. В заточението си в Михайловско Пушкин се формира като художник-реалист: продължава да пише "Евгений Онегин", започва "Борис Годунов", създава много стихове. Не участва във въстанието на декабристите през 1825 г. През септември 1826 г. е извикан от Николай І в Москва (императорът е коронясан в Кремъл) като владетелят лично се ангажира да бъде негов читател и цензор. През май 1828 г. Пушкин безуспешно моли да му разрешат да замине за Кавказ или зад граница. Самоволно заминава за Кавказ. Впечатленията от това пътуване са отразени в очерците му "Пътешествие в Арзрум", в стихотворенията "Кавказ", "На хълмовете на Грузия...". Завърнал се в Петербург, получава неодобрително писмо от императора за пътуването си без разрешение. През април 1830 г. предложението му за женитба към Наталия Гончарова е прието и през септември той заминава за имението Болдино, за да уреди нещата си и да се подготви за сватбата. Епидемия от холера го принуждава да се задържи тук за няколко месеца. Този период от творчеството му, свързан с голям творчески подем, е известен като "Болдинска есен". В Болдино са написани "Повести на Белкин", "Малки трагедии", "Къщичка в Коломна", "Приказка за попа и работника му Балда", стихотворенията "Елегия", "Бесове" и много други, завършен е "Евгений Онегин". На 18.02. 1831 г. Пушкин се венчава за Наталия Гончарова в Москва. През лятото на 1831 г. отново постъпва на държавна служба в Чуждестранната колегия с право на достъп до държавния архив. Пише "История на Пугачов" (1833), историческото изследване "История на Петър". Последните години от живота на поета минават в тежката обстановка на все по-изострящи се отношения с царя и влиятелните кръгове на придворната и чиновническа аристокрация. За да не се лиши от достъп до архива, Пушкин е принуден да се примири с назначаването си на длъжността камер-юнкер в двора, факт, оскърбителен за поета, тъй като това придворно звание обикновено се давало на млади хора. В тези тежки условия на растящи дългове (поетът има четири деца - Маша, Наташа, Александър и Григорий) и следене, Пушкин работи интензивно - пише "Дама пика" (1833), "Египетски нощи", "Капитанската дъщеря" (1836), поемата "Медният конник", приказки. В края на 1835 г. Пушкин получава разрешение за издаването на свое списание, наречено "Съвременник", чието ниво се определя от много високи критерии - в него участват Жуковски, Баратински, Вяземски, Денис Давидов, Гогол, Тютчев, Колцов. През зимата на 1836 г. завистниците и враговете на Пушкин от висшата петербургска аристокрация разпространяват подлата клевета срещу жена му, чието име се свързва с това на царя и с името на ползващия се с разположението на Николай І барон Дантес, нагло ухажващ Наталия Николаевна. За да защити честта си, Пушкин вика Дантес на дуел, който се състои на 27 януари (8 февруари н.с.) 1837 на Черната рекичка. Поетът е ранен смъртоносно и след два дни умира. "Слънцето на руската поезия залезе" - пише В. Жуковски. Опасявайки се от демонстрация, царят нарежда тайно да се изнесе тялото на Пушкин от Петербург. Ковчегът е съпроводен от жандарми и стария приятел на семейството на поета, А. Тургенев. Пушкин е погребан в гробището на Святогорския манастир, на пет версти от село Михайловско.

Ключови думи: Георги Германов, А. С. Пушкин, литературни изследвания, творчески портрет