"Животът пред теб" (известна и като "Животът е пред тебе") е шедьовър на френския писател Ромен Гари, публикуван през 1975 г. под псевдонима Емил Ажар. Книгата печели престижната награда "Гонкур". Творбата разказва трогателната история на Момо (Мохамед) - мюсюлманско момче, израстващо в парижко предградие. Той е отгледан от мадам Роза, бивша еврейска проститутка, преживяла Холокоста, която сега се грижи за децата на свои колежки. Това е роман за необикновената, безусловна обич и оцеляването на маргиналите в обществото. Основни акценти в книгата са толерантност, състрадание, страх от изоставяне, старост и преходност. Разказана от гледната точка на дете, историята е майсторски баланс между дълбока меланхолия и хумор (смехът през сълзи). Ромен Гари създава Емил Ажар, за да измами критиците и да получи нов литературен старт. Истината е разкрита едва след смъртта му.
***
Ромèн Гарѝ (на френски: Romain Gary, псевдоним на Роман Кацев) е френски писател от руско-еврейски произход, литературен мистификатор, кинорежисьор, военен и дипломат. Той е единственият двукратен лауреат на престижната литературна награда "Гонкур": веднъж през 1956 г. под вече утвърдения си псевдоним Ромен Гари и втори път през 1975 г. като Емил Ажар (Émile Ajar).
Роден е на 8 май 1914 г. в град Вилно, на територията на Руската империя (по-късно Вилнюс, Литва). Майката на бъдещия писател е провинциалната актриса Нина Овчинская. Тя имигрира с него във Варшава, когато момчето е на три години. Бащата на Ромен, Арье-Лейб Кацев, напуска семейството през 1925 г. и се жени повторно. За свои истински баща Ромен счита Иван Мосжухин, звезда на руското нямо кино. През 1928 г. майката и синът се установяват във Франция, в Ница. Ромен изучава право в Екс ан Прованс и в Париж. През 1938 служи в авиацията, присъединява се към Свободна Франция през 1940 г. и служи в Свободните въздушни сили на Франция. Воюва като пилот в Европа и Африка. Налага се да емигрира във Великобритания и постъпва във френската войска, във формирование на Шарл дьо Гол. След войната се връща във Франция и е поканен на служба като дипломат и търговски аташе. Първото му дипломатическо назначение е в България, пребивава в Румъния, Швейцария, САЩ, Боливия. От 1957 до 1961 г. е главен консул в Лос Анжелис.
Отношенията на Гари с майка му са описани в романа La Promesse de l'aube ("Обещанието на зората") (1960). Майката е мечтала синът ѝ да стане посланик, кавалер на ордена на Почетния легион, велик актьор в драмите на Хенрик Ибсен и Габриеле д'Анунцио, да се облича по модата в Лондон. Нейните мечти в голяма степен се сбъдват - Гари става генерален консул на Франция, кавалер на ордена на Почетния легион, движи се във висшето общество, бил е елегантен денди и литературна знаменитост. През 1945 г. публикува първия си роман "Европейско възпитание". Ромен Гари бързо става един най-популярните писатели във Франция. През 1956 г. за романа си "Корените на небето" получава наградата "Гонкур".
Ромен Гари има вкус към мистификацията и литературните псевдоними. Той подписва романите си с различни псевдоними, като основните са Ромен Гари и Емил Ажар, обяснявайки фамилиите с игра на думи с руските думи "гори" и "жарава". Той издава и криминалния политически роман Les Têtes de Stéphanie ("Главите на Стефани") под псевдонима Сатан Богат (Shatan Bogat) и сатиричната алегория L'Homme à la colombe ("Човекът с гълъба") под името Фоско Синибалди (Fosco Sinibaldi, първите букви заместват "Гар" в Гарибалди).
След като през 1974 г. прави сензация с първия си роман под името Емил Ажар, "Голям гальовник", френската литературна критика прави множество предположения кой стои зад псевдонима, като първоначалните "заподозрени" са Луи Арагон и Реймон Кьоно. По-късно започват да се лансират предположения, че Ажар е Ромен Гари, но Гари категорично ги отхвърля. Така с присъдената му през 1975 година награда "Гонкур" за романа "Животът пред теб", Гари става единственият писател, двукратен носител на наградата, която иначе по регламент се присъжда само веднъж в живота.
Съпруг е на писателката Лесли Бланш и на американската актриса Джийн Сибърг, с които се развежда. Година след развода с последната (през септември 1979 г.) прави опит за самоубийство с барбитурати. Депресиран поради напредналата възраст, Ромен Гари се застрелва с куршум в устата на 2 декември 1980 г. Истината за литературното му превъплъщение излиза наяве около половин година след смъртта на Гари, на 30 юни 1981 г., когато синът и издателят му решават да публикуват предсмъртната му изповед "Животът и смъртта на Емил Ажар" (Vie et mort d'Émile Ajar), написана на 21 март 1979 г. Той пише: "Всичко може да се обясни с депресия. Но в моя случай, трябва да се има предвид, че тя продължава, откакто съм възрастен човек, и именно тя ми помогна да стана известен писател" и "Добре се позабавлявах. Благодаря и сбогом!..."
Някои негови книги са екранизирани: "Clair de femme" (Сияние на жена) (1979), "La vie devant soi" (Животът пред теб) (1977) и La Promesse de l'aube (2017).
Ключови думи: Емил Ажар, Животът е пред тебе, роман, Ромен Гари, чужда проза, френска класика, световна проза
