"Книга за бащата" от известната руска писателка и поетеса Лариса Василиева е дълбок роман-спомен. В творбата авторката разкрива емоционален и личен поглед към своя собствен баща, преплитайки личната семейна история с тежките исторически събития на XX век.
***
Лариса Николаевна Василиева, поетеса, прозаик, драматург, общественик е родена на 23. 11. 1935 г. в Харков, Украинска ССР в семейството на инженера Николай Алексеевич Кучеренко, един от създателите на танковете БТ и Т-34. Завършва филологическия факултет на МГУ (1958). Печата от 1957 г. Автор на повече от 20 поетични сборника, сред които "Льняная луна" (1966); "Огневица" (1969); "Лебеда", "Синий сумрак", и двете книги - 1970; "Одна земля - одна любовь" (1973); "Радуга снега" (1974); "Поляна" (1975); "Огонь в окне" (1978); "Русские имена" (1980); "Василиса" (1981); "Роща" (1984); "Светильник" (1985); "Облако огня" (1988), "Странное свойство" (1991), "Стихотворения" (2005), "Четыре женщины в окне" (2005). Автор на поредицата от очерци "Альбион и тайна времени" (1 издание 1978; 2 допълнено издание 1983), "Книга об отце" (1983), на множество мемоарни, публицистични и литературнокритически творби, сред които "15 встреч в Останкине" (1989), "Кремлевские жены" (1993), "Дети Кремля" (1997), "Жены русской короны" (в 2 книги), "Жена и муза", "Тайна времени", "Семь дней творения" (2005), "Правда о танке Т-34″ (2005).Основателка на музея "История на танка Т-34″ (2002). Президент на Международната Лига на писателките. Член на Комисията по въпросите на жените, семейството и демографията при президента на РФ. Президент на информационното дружество "Атлантида". Произведенията й са преведени на няколко чужди езика, сред които и български. Превежда от английски. Умира на 27 февруари 2018 г.
Ключови думи: Лариса Василиева, Книга за бащата, роман, руска литература, спомен, чужда проза
