Обедно слънце

Алина Пайм

За особеностите на екземпляра

Състояние:: Много добро
Забележка:: Книжно тяло и корици много добре запазени, окъсана хартиена обложка.
Наличност:: 1 бр. - в това състояние и цена в този щанд. Други екземпляри от книгата

За изданието

Издателство:: Народна култура
Град на издаване:: София
Година:: 1964 г.
Език:: Български
Страници:: 301
Корици:: Твърди
Преводач:: от португалски Тодор Ценков
Художник:: Александър Денков
Категория:: Чужда проза
Формат:: 84/108/32
Ширина (мм):: 135
Височина (мм):: 205
Дебелина (мм):: 15

"Обедно слънце" е социален роман от бразилската писателка Алина Пайм (Alina Paim), издаден в България през 1964 г. от издателство "Народна култура" в превод от португалски на Тодор Ценков. *** Алина Паим (10 октомври 1919 г. - 1 март 2011 г.) е бразилска писателка на романи, авторка на детска литература и учителка. Тя е била комунистка и активистка за правата на жените, която е превеждала произведенията на Ленин на португалски. Преоценка на приноса ѝ към бразилската литература се появява след 2007 г., когато е установено, че Паим все още живее в Мату Гросу до Сул. Нейните произведения са удостоени с наградата "Антонио де Алмейда" през 1961 г. и наградата "Уолмап" през 1965 г., и двете присъдени от Бразилската академия на литературата. Родена е в Естансия, Сержипи, Бразилия, в семейството на Мануел Виейра Лейте и Мария Портела де Андраде Лейте. Когато е на три месеца, семейството ѝ се премества в Салвадор де Баия, Бразилия. Майка ѝ започва да я учи да чете и да смята, когато е на около четири години. Когато Лейте е на шест години, майка ѝ умира и тя отива да живее със сестрата на майка си, Лауриня, в Симао Диаш, където посещава начално училище в Ескола Менино Жезус. Тя остава с леля си почти четири години, но Лауриня умира, когато Лейте е на десет години. След това Лейте е изпратена в пансиона, Групо Есколар Фасуто Кардозу, където учи антропология, аритметика, ботаника, бразилска история, география, геология, португалски език и природни науки. През 1932 г. тя се завръща в Салвадор де Баия, за да учи в Colégio Nossa Senhora da Soledade (Колеж "Дева Мария на Самотата"), пише първите си статии в училищния вестник и завършва като учител. Тя преподава до брака си с лекаря Исайас Паим на 8 януари 1943 г. в Салвадор де Баия. Веднага след сватбата си двойката се мести в Рио де Жанейро, където тя не може да работи като учител, защото те отказват да признаят дипломата ѝ. На следващата година тя публикува дебютния си роман " A Estrada da Liberdade" ("Пътят на свободата"). Историята разглежда първата работа на млада учителка и как тя получава по-ниско заплащане от мъжете със същата работа; как възможностите ѝ за заетост са ограничени, за да запази "уважаемостта си", но за да повиши образованието си, тя чете "подривна" литература. Както в много от произведенията на Паим, книгата предава мислите ѝ за статута на жените от различни гледни точки. Тя не смята писането си за феминистко, а по-скоро за "социален реализъм". Паим анализира проблемните ситуации в живота на жените и последиците от социалния и психологически контекст, в който те живеят. През следващите 16 години, през 1945 г., Паим започва да пише за детско предаване за Министерството на образованието и културата. Предаването "No Reino da Alegria" ("В царството на радостта") е режисирано от Джени Маркондес и се излъчва по радио MEC под ръководството на Фернандо Соуза . През това време тя пише и романи за възрастни, изследвайки социални ситуации. "Симао Диаш" е публикуван през 1949 г., а третата ѝ книга " A sombra do patriarca" ("В сянката на патриархата") е публикувана през 1950 г. Книгата, разказваща за млада жена, която напуска града и отива във ферма на север, за да се възстанови от малария, изследва класовите различия, поколенческите различия, социалната идентичност и как патриархатът влияе на различните жени (и мъже) в романа. Публикуването на книгата ѝ "A Hora Róxima" през 1955 г. доведе до издаване на заповед за арест за нея. Книгата е за стачката на работниците в най-голямата железопътна линия в страната. Делото на правителството срещу нея се провали, когато обществената група, която трябваше да прецени възнаграждението ѝ за подстрекателството в книгата, я похвали за точното разказване на преживяванията им. Комунистическата партия преведе книгата както на китайски, така и на руски език. "O Sol do Meio-Dia" (1961) печели наградата "Антонио де Алмейда" на Бразилската академия на литературата (ABL) през 1961 г. и е преведена на немски и български език. Нейната "Trilogia de Catarina " (1964) печели наградата Premio Walmap (Walmap Prize) през 1965 г. от (ABL). През 1962 г. тя започва да публикува детска литература. "O character lenço eccantado", "A casa da coruja verde" и "Luzbela vestida de cigana" са последвани през 1966 г. от "Flocos de algodão". Първите три тома споделят едни и същи герои и илюстратора Пърси Дийн, чиято работа по трите тома допълнително ги свързва. Историите използват фантазия и магия, за да обсъждат теми за трансформация, промяна и значението на въображението. Последната ѝ детска книга е различна от останалите, но е написана за Земеделските клубове към Министерството на образованието. Тя разпространява информация за памука, но все пак повтаря темата за въображението и интелектуалното любопитство. Докато томовете засилват културните вярвания, поведение и ценности, Паим не се отнася към детските си герои като подчинени на възрастните, а по-скоро като към връстници, което е изключително необичайно за епохата. Когато през 1964 г. в Бразилия се случва държавен преврат, Паим избягва изгнание, защото се укрива. Носят се слухове, че е в Крузейро, Сао Пауло, но е избягала оттам три седмици по-рано. В продължение на 23 дни комунистически симпатизанти я крият. Тя не успява да избегне преследването; поради връзките си с Бразилската комунистическа партия (PCB) и защитата на феминистки каузи, тя не може да публикува книги, докато през 1979 г. не е приет Законът за амнистия. По време на бразилското военно правителство (1964-1985 г.) тя превежда текстове на Владимир Ленин и публикува статии в периодични издания, включително O Momento от Баия; Época от Сержипи; и Leitura в Рио де Жанейро. През 1979 г. е публикувана "A Correnteza", а през 1994 г. - "A Sétima Vez". През 2007 г. група писателки, които подготвяли феминистки изследвания върху писателки от Сержипи, били изненадани да научат, че Паим е живяла от много години в Кампо Гранде в щата Мато Гросо до Сул. Преоткриването ѝ довело до преоценка на нейния литературен принос.

Ключови думи: Алина Пайм, Обедно слънце, роман, чужда проза